Читать «Кървава песен» онлайн - страница 98
Пенчо Славейков
се хукнаха… пред тях Диманина Стоил
преварил, смушка го с щикът си и пробил
далака му, скриви и го навън издърпа
и хукна пак напред… нататък Стаю Търпа.
Керела, Делибит и Койчо от Петрич,
Стоимен Брадски, Смил, с кондак и щик, на тич
закъм мегданя, път нагоре си проправят;
Хъшлака и Младен и Дрина се разправят
отляво с придошла отново дива сган
върху им — Чиф-и-тек и Бошко от Бързан,
Никита от Петрич и ниските Вълчета
завърнаха се тям на помощ: и подзета
с псувни и вик и рев там завилня борба —
преви се Чиф-и-тек, стоварен през гърба
с кондак и грохна той и нещо изпелтечи, —
и, зинал, от Петрич Никита не дорече
псувня и по очи захлупи се и той —
но отмъсти за тях от Попинци Драгой
и сам Младен: удар кръстосаха удари,
замахне се един, през него друг превари,
отчатне щика щик, кондака о кандак
претряска — прехръпти промушен тук юнак,
низам изохка там и тросне се халосан
в главата… Трупа труп затрупва, уборосан
върху му… Счепкат се, размахнат, и накуп
сборичкани се пак връхлетят… труп до труп,
на трупа труп, и рев и думи неразбрани,
нечути — и кръвта от зиналите рани
шурти… Последни те, през тесния сокак
закъм мегданя си проправят път: юнак
юнака бранещи, сплътени до юнака
юнак. Не стигна там едничък Рад Първака —
че тъкмо да възвий, до ширния мегдан
на ъгъла, а в миг отдясно нова сган
претече се — и залп върху им тя изсипа:
изтръпнал дигна крак като че да прерипа
през нещо, и приви юнака настрана
и клюмнала глава о срещната стена
халоса: девет се куршума люто впиха
в левентната снага и мъртва я свалиха.
А на мегданя там, където кървав път
пробиха с щикове юнаците — отвъд
и други бягаха, насам и те подзети…
Че и оттам, от юг, напира сган: — заети
са пътища и там, и нямаше проход
за тях… Настича се отвсякъде народ
подгонен; викове, и женски писък, врясък
детински… Тулят се зад купчините пясък
едни, от есенес за новий царски път
натрупан, други се прехвърлят и станят
върху дуварите на околните къщи;
там къртят стобори… Разчорлен, слисан ръщи
тук селянин, там друг край своите кола —
натрупани зад тях, едни зад колела
се врат, а други се през ритли мятат… Врява
отвъд се емна — сган оттатък се задава:
гръм блъвна, друг… отвъд, през срещния сокак,
и друга спуща се: изблъвна залп… и пак…
И на мегданя се от три страни нахвърли
врага. И почна се най-сетния, най-върли
бой. Кървав продължи той чак до вечерта.
И в тоз последен бой пак победи смъртта.
И не един юнак юнашки там загина:
И отърваха се от него бой малцина
и славата му те далеч ще разнесат —
едни при своите, прибрани в родний кът,
по чужди краища там други разпилени,
и ще разказват те, макар и ужасени,
пак горди, за боят последен в Каменград,
и как и колко е загинал тамо свят:
да знаят хората, да помнят времената,
на паднали бойци да славят имената
и подвизите им да бъдат тям завет,
в живот за подвизи кога им дойде ред…
Тук от юнаците пръв падна Делибита.
Три пъти яростно върху му враг налита,
но той, Босилко Тил, Драган Дерипола
и Рад Белиша, там зад купът от кола
залегнали, и Смил и Бошко от Бързан
при тях прескочили, надигащата сган
с куршуми срещаха — и тоя тука метнат