Читать «Кървава песен» онлайн - страница 98

се хукнаха… пред тях Диманина Стоил

преварил, смушка го с щикът си и пробил

далака му, скриви и го навън издърпа

и хукна пак напред… нататък Стаю Търпа.

Керела, Делибит и Койчо от Петрич,

Стоимен Брадски, Смил, с кондак и щик, на тич

закъм мегданя, път нагоре си проправят;

Хъшлака и Младен и Дрина се разправят

отляво с придошла отново дива сган

върху им — Чиф-и-тек и Бошко от Бързан,

Никита от Петрич и ниските Вълчета

завърнаха се тям на помощ: и подзета

с псувни и вик и рев там завилня борба —

преви се Чиф-и-тек, стоварен през гърба

с кондак и грохна той и нещо изпелтечи, —

и, зинал, от Петрич Никита не дорече

псувня и по очи захлупи се и той —

но отмъсти за тях от Попинци Драгой

и сам Младен: удар кръстосаха удари,

замахне се един, през него друг превари,

отчатне щика щик, кондака о кандак

претряска — прехръпти промушен тук юнак,

низам изохка там и тросне се халосан

в главата… Трупа труп затрупва, уборосан

върху му… Счепкат се, размахнат, и накуп

сборичкани се пак връхлетят… труп до труп,

на трупа труп, и рев и думи неразбрани,

нечути — и кръвта от зиналите рани

шурти… Последни те, през тесния сокак

закъм мегданя си проправят път: юнак

юнака бранещи, сплътени до юнака

юнак. Не стигна там едничък Рад Първака —

че тъкмо да възвий, до ширния мегдан

на ъгъла, а в миг отдясно нова сган

претече се — и залп върху им тя изсипа:

изтръпнал дигна крак като че да прерипа

през нещо, и приви юнака настрана

и клюмнала глава о срещната стена

халоса: девет се куршума люто впиха

в левентната снага и мъртва я свалиха.

А на мегданя там, където кървав път

пробиха с щикове юнаците — отвъд

и други бягаха, насам и те подзети…

Че и оттам, от юг, напира сган: — заети

са пътища и там, и нямаше проход

за тях… Настича се отвсякъде народ

подгонен; викове, и женски писък, врясък

детински… Тулят се зад купчините пясък

едни, от есенес за новий царски път

натрупан, други се прехвърлят и станят

върху дуварите на околните къщи;

там къртят стобори… Разчорлен, слисан ръщи

тук селянин, там друг край своите кола —

натрупани зад тях, едни зад колела

се врат, а други се през ритли мятат… Врява

отвъд се емна — сган оттатък се задава:

гръм блъвна, друг… отвъд, през срещния сокак,

и друга спуща се: изблъвна залп… и пак…

И на мегданя се от три страни нахвърли

врага. И почна се най-сетния, най-върли

бой. Кървав продължи той чак до вечерта.

И в тоз последен бой пак победи смъртта.

И не един юнак юнашки там загина:

И отърваха се от него бой малцина

и славата му те далеч ще разнесат —

едни при своите, прибрани в родний кът,

по чужди краища там други разпилени,

и ще разказват те, макар и ужасени,

пак горди, за боят последен в Каменград,

и как и колко е загинал тамо свят:

да знаят хората, да помнят времената,

на паднали бойци да славят имената

и подвизите им да бъдат тям завет,

в живот за подвизи кога им дойде ред…

Тук от юнаците пръв падна Делибита.

Три пъти яростно върху му враг налита,

но той, Босилко Тил, Драган Дерипола

и Рад Белиша, там зад купът от кола

залегнали, и Смил и Бошко от Бързан

при тях прескочили, надигащата сган

с куршуми срещаха — и тоя тука метнат