Читать «Кървава песен» онлайн - страница 91

отсреща — револвер пред него колага

отпъна, трясна гръм: преви левент снага

юнака тросна се по склона и зарита.

А ето рад Финдек, Белиша и Никита

от Петрич — чистят път по стръмния припор;

ей Димо Ружина, Горановий топор

извил, нахвърли се на помощ на другари —

и свраска в паплачта, когото дето свари,

не види и не се дори озръща той

дали връхлита враг, или халосва свой…

Избра си отдалеч юнака свойта жъртва

и с рев напреко там лети, не се озъртва,

и пътем само тук тогава угости,

замахнал, оногоз отпъди и лети,

и ето най-подир върху й че се впусна —

топора профуча и колагата плюсна,

през рамото отзад: удара, на подплес

отщъпнат, темето и аления фес

на израстний левент запрати по припора.

Замахът силен бе, а твърде слаб отпора,

и сам се завъртя захитений юнак;

а, скочил отстрана, брадат един читак

над кръста го отзад на щика си натъкна —

топора отстрана полетя и отхвръкна, —

а, подкосен с щикът, подире му и сам

юнака люпна се и по корем се там

на кървавий топор в острилото натъкна,

изхърка, сгърчи се, и сгърчен се измъкна

на бок — и рукна кръв, размесена с черва…

Но и брадатйй Се читак не отърва:

над него се изви с кондака си Догана

и сврасна го — а щик в гърдите му Гошана

проряза… Там отвъд разправят се Страшил

и Влаха и Първан и Палигора Смил —

и трясък, вик и рев до небеса се носи…

Отдолу дива сган налита. Къдрокоси

арапин най-напред, феллаха до феллах

след него, с зверски рев и викове „аллах!“

манафи цяла гмеж по припора възпира,

и друга подир тях и бърза и припира

напред. И сякаше превърнат на вулкан,

рев рика припора, и рев и неразбран

вой. Замъгли несвяс очи накървавени,

и дим, и дъх на кръв и пот. И озверени

лица. Премятат се кондаци; прерущят

пречупени ребра… куршуми пропищят

и тук и там; ръка откастрена отхвръкне —

глава се търколи. Посред димът изпъкне

враг стръвен на врагът по-стръвен — щикове

претракат… И псувни и рев и викове…

Изчезне ред — и в миг на смяна друг се струпа,

и пада труп до труп и трупове на трупа.

Беснее враг на враг; — в див, нечовешки бой

не разпознава враг врагът, ни своя свой…

При горний ред момци, на върха, за отмяна

готови, чакаше минута Делибана;

и видел как сега се сляха врага с враг —

той сегна, дръпна там затъкнатий байрак,

издигна го на вис, три пъти го преметна

на въздуха — и сам полетя пръв напред.

Наскочиха за миг юнаците отвред

и се понесоха на щурм подир юнака…

Потънаха и те — а скоро и байрака

изчезна в вихъра на боя разярен…

На предния окоп, с Горчана бе Младен

(по валога далеч успял да разпилее

сганта на Селями) и боят как вилнее

той гледаше таме под средния редут,

където най-напред започна и все лют

вилнее досега, — и виде той, приижда

несметна нова сган, додето чак се вижда,

зад хълмите далеч тъмнееща… И той,

преви зад припора с най-отборния рой

юнаци, сила в бой за бой не изтощили

и воля в кръвнини на нож и щик калили…

И там во вихъра на боя разярен

изчезна бързо сам с юнаците Младен,

тъй както преди миг изчезна и Хъшлака,

на помощ прехвърчал и той, видял с байрака

как Делибана знак подаде отдалеч.

А неочакваний, преминал през Просеч

в зори, с момците си самичкия Войвода

се спускаше натам. Отдавна, на изхода