Читать «Кървава песен» онлайн - страница 90

А пред люнетите, на рудната поляна

в набрания чакъл, сревани изведнъж

ей две се сблъскаха, изтряскаха и дъжд

се урна камъни и пръснати парчета…

И пак, и тоя път, борбата бе подзета

на север, дето бе Младен. А наваля

сган и отвъд, и там за щурм се разпиля

по склона дето бе дружина сбрал Хъшлака,

смълчан, ордиите отблизо да причака,

на щик — и нямаше там не един юнак:

и Ветко и Стоян от Стрелча, Смил Кавак

и Бошко Стария и Нешо Балабана —

чет нямат… и от тях най-вече за Деяна

намръщений Хъшлак изскърца зъби, свил

в гняв устни — за синът на старий Дивисил

и сестрин годеник, от него тъй обичан…

Пред средния редут, на дорест кон разтичан

зад пълчища за щурм готови, сам Адил

премина. Ето спре, юздите мигом свил

на пъргавия кон, и спре го и отседна

и махна сабя. С вик се паплачта безредна

нахвърля… Горе там, на върхът на рида,

с току-що придошли юнаци от града,

Сокола беше се отдавна сам да бди

изправил — и ревът на дивите орди,

когато до прицел на пушката достигна,

замахна той с ръка — и дружен залп изригна, —

и друг! И почна се чевръста перпирня

куршумна — голата неравна стръмнина

отдолу на гърмеж отвърна в миг с гърмежи,

и сякаш въздуха се сепна и наежи

от пукот и ехтеж. Изви се на кълба

дим — ниско сляга се, запъпла. На тръба

тръба се отзове. Изблъвне плам — отскочи

бял дим. И пак. Далеч се урне и проточи

залп. Нейде тъп и глух подзет, протътне шум…

Ж-ж-ж — остро прожижи отплеснатий куршум,

с-с-с! — като знак за млък да дава там просъска

друг, трети… През димът се тирне и разпръска

напред низами рой — прилегнат, скокнат пак;

и тресне, запращи гръм подир гръм — в букак

като че ли кога дърва секат дървари…

А сякаш тоя трясък да заглуши превари

отгоре блъвнал залп и татък разпиля

куршуми: също тъй по стръмен път коля

с чакъл когато се надолу влачат — рипне,

превие настрана подплашен кон, — и сипне

и с трясък урне се чакъла… В миг се сбра

на върха дим с димът. Замлъкна гръм. Раздра

вик въздуха. На враг врагът налетя стръвен,

и щурмът почна се отново, див и кръвен

щурм — и от две страни с еднакъв бяс подзет…

Обсипан припора бе с трупове безчет —

през тях прескачаха все нови повилнели

орди, подире им и други, път подзели

на бяг… И сипят се орда подир орда…

На падналий един по кръвната следа

и с вик и зверски рев изстъпват десетина…

Не стресна паплачта юначната дружина.

Сам пред юнаците Сокола най-напред

напира — Рад Финдек и Димо Късоглед,

Стоил Калинека и Райко Самохода

до него, — а отвъд, на своя смел войвода

подпора, литнаха: Стоичко Делирад,

Белиша, Беламор и Чубрата и Влад,

Тусчийски…Щика щик и ножа нож кръстоса —

отсякват се, трещят… Кондак извил, халоса

Калинек през вратът високия низам,

изпръкнал среща му, и там се превъртян

той възнак повали: протегна като вили

ръце — и метна се, опъната на жили,

главата му, очи в предсмъртен страх изви,

и клюмна. Впусна се над него, улови

Калинек пушката (пречупил бе с удара

той свойто шишене) — два щика се в превара

в гърба му врязаха и сам се повали

над жертвата си той… Отвъд се превали

и Димо Късоглед, до него Деио Бала,

на помощ на другар полетял като хала