Читать «Кървава песен» онлайн - страница 90
Пенчо Славейков
А пред люнетите, на рудната поляна
в набрания чакъл, сревани изведнъж
ей две се сблъскаха, изтряскаха и дъжд
се урна камъни и пръснати парчета…
И пак, и тоя път, борбата бе подзета
на север, дето бе Младен. А наваля
сган и отвъд, и там за щурм се разпиля
по склона дето бе дружина сбрал Хъшлака,
смълчан, ордиите отблизо да причака,
на щик — и нямаше там не един юнак:
и Ветко и Стоян от Стрелча, Смил Кавак
и Бошко Стария и Нешо Балабана —
чет нямат… и от тях най-вече за Деяна
намръщений Хъшлак изскърца зъби, свил
в гняв устни — за синът на старий Дивисил
и сестрин годеник, от него тъй обичан…
Пред средния редут, на дорест кон разтичан
зад пълчища за щурм готови, сам Адил
премина. Ето спре, юздите мигом свил
на пъргавия кон, и спре го и отседна
и махна сабя. С вик се паплачта безредна
нахвърля… Горе там, на върхът на рида,
с току-що придошли юнаци от града,
Сокола беше се отдавна сам да бди
изправил — и ревът на дивите орди,
когато до прицел на пушката достигна,
замахна той с ръка — и дружен залп изригна, —
и друг! И почна се чевръста перпирня
куршумна — голата неравна стръмнина
отдолу на гърмеж отвърна в миг с гърмежи,
и сякаш въздуха се сепна и наежи
от пукот и ехтеж. Изви се на кълба
дим — ниско сляга се, запъпла. На тръба
тръба се отзове. Изблъвне плам — отскочи
бял дим. И пак. Далеч се урне и проточи
залп. Нейде тъп и глух подзет, протътне шум…
Ж-ж-ж — остро прожижи отплеснатий куршум,
с-с-с! — като знак за млък да дава там просъска
друг, трети… През димът се тирне и разпръска
напред низами рой — прилегнат, скокнат пак;
и тресне, запращи гръм подир гръм — в букак
като че ли кога дърва секат дървари…
А сякаш тоя трясък да заглуши превари
отгоре блъвнал залп и татък разпиля
куршуми: също тъй по стръмен път коля
с чакъл когато се надолу влачат — рипне,
превие настрана подплашен кон, — и сипне
и с трясък урне се чакъла… В миг се сбра
на върха дим с димът. Замлъкна гръм. Раздра
вик въздуха. На враг врагът налетя стръвен,
и щурмът почна се отново, див и кръвен
щурм — и от две страни с еднакъв бяс подзет…
Обсипан припора бе с трупове безчет —
през тях прескачаха все нови повилнели
орди, подире им и други, път подзели
на бяг… И сипят се орда подир орда…
На падналий един по кръвната следа
и с вик и зверски рев изстъпват десетина…
Не стресна паплачта юначната дружина.
Сам пред юнаците Сокола най-напред
напира — Рад Финдек и Димо Късоглед,
Стоил Калинека и Райко Самохода
до него, — а отвъд, на своя смел войвода
подпора, литнаха: Стоичко Делирад,
Белиша, Беламор и Чубрата и Влад,
Тусчийски…Щика щик и ножа нож кръстоса —
отсякват се, трещят… Кондак извил, халоса
Калинек през вратът високия низам,
изпръкнал среща му, и там се превъртян
той възнак повали: протегна като вили
ръце — и метна се, опъната на жили,
главата му, очи в предсмъртен страх изви,
и клюмна. Впусна се над него, улови
Калинек пушката (пречупил бе с удара
той свойто шишене) — два щика се в превара
в гърба му врязаха и сам се повали
над жертвата си той… Отвъд се превали
и Димо Късоглед, до него Деио Бала,
на помощ на другар полетял като хала