Читать «Кървава песен» онлайн - страница 92

на Мильова река, от върха лютий бой

на Кукла и Висок следеше мълком той,

и сгода чакаше с хвърчащата си чета

все отбор и за бой жаднееши момчета…

Изпратил беше вест той на Висок в зори,

но не достигна тя: през тъмните гори

прехвана вестника врагът и на засада

заложен, чакаше, приготвил изненада.

Навреме дойдоха Хъшлака и Младен.

Борците сепнати, отново, с подновен

бяс хвърлиха се пак: два часа на припора

вилнее лютий бой — нито един умора

не сети, бодро бе юнашкото сърце,

но твърд не беше веч на пъргави ръце

замахът, удара не винаги все верен,

и щик се не един пречупи, нож от черен

отлетя, от цвета кондака се отщъпна,

и не една ръка от удара изгръпна,

и сецва се на скок и мъжки изстъп крак…

Но Делибана пръв, и Стамен Ракитак

по него, ревнаха, и Дейо Делибита,

и Бойчо от Бързан, — а ето и Никита

от Петрич, отдалеч размахал боздуган

(с години кой знай де по тъмния таван

ръждивял) като бик срева и загърлани —

и сепната борци, около Дрина сбрани,

задържаши едвам напора, с нов се вик

нахвърлиха напред… Затряска щик о щик,

и запращяха пак кондаците извити…

И пада труп до груп. Ей пушка запокити

по-младий Беламор, с два щика изведнъж

в гърди промушен; свит се тръшна Стойко Ръж —

издутоустчитак го в слабините смушка

и стария юнак винтовката си пушка

до днешен ден не я изтървал от ръка —

ни в Бялград, ни в сечта при Кривата река,

ни во Сицилия, където с „Гарибалди“

в три боя бе се бил, — и тука го изварди

незнаен враг сега, и той я изтърва

да я не дигне веч… От болка изрева

и люпна се и пак, като съзет, юнака

подскочи, изрева, и бясно на читака

се хвърли, впи нокте во жилестий му врат

и сдърпа го — и в миг се сгърмоли назад

там с него… С боздуган читака чер Никита

халоса в темето — с краката си изрита

и претрепера цял несретника читак…

А все, и мъртъв, го не пусна Ръжа пак

от своите нокте, макар примрял от болка…

Захвърли Чер-Чемер седефена двустволка,

пречупена в гърба на лют левент низам,

и да му залови мартината, едвам

приведен — с щика си го хрясна през гръбнака

отгоре сух феллах, надолу повален по

склона. Отдалеч съгледа го Младен,

другарин от дете, а сетне и в чужбина,

без майка и баща останал сиротина

и той, на радостч и на беди другар —

съгледа го Младен и рипна той: удар —

кръстоса удара… А ето и Сокола

притича. Хвърли се отсреща Стамо Кола,

ей Палигора Смил, ей Стоимен Пелет —

тоз хласка, тоз бухти, а Делирад, нает

на двама за отпор, върти двуостра пелка

и кастри… Кръв шурти; по склона, като зелка

откастрена, глава далеч се търколи;

преметне се ръка; труп, смушкан, навали

и грохне настрана — а татък друг се тръшка

и стене… Рязнат с щик през рамото, изпъшка

и възнак тръсна се Стоичко Делирад,

най-ударний пушкар не само в Каменград,

а и по цялото широко Средногоре, —

на късатурата на младий Беламоре

(току-що повален, с кондаците пребит

в главата) Делирад връхлетя, и набит

на нея, върха й далака му проряза

отзад и кървав се през търбуха показа

изскочил — като че за нова жъртва пак.

да чака… Люпна се и рошавий Кавлак,

на щика с остър щик не сварил да отвърне…

До него тросна се Долнемахленски Търне,