Читать «Кървава песен» онлайн - страница 92
Пенчо Славейков
на Мильова река, от върха лютий бой
на Кукла и Висок следеше мълком той,
и сгода чакаше с хвърчащата си чета
все отбор и за бой жаднееши момчета…
Изпратил беше вест той на Висок в зори,
но не достигна тя: през тъмните гори
прехвана вестника врагът и на засада
заложен, чакаше, приготвил изненада.
Навреме дойдоха Хъшлака и Младен.
Борците сепнати, отново, с подновен
бяс хвърлиха се пак: два часа на припора
вилнее лютий бой — нито един умора
не сети, бодро бе юнашкото сърце,
но твърд не беше веч на пъргави ръце
замахът, удара не винаги все верен,
и щик се не един пречупи, нож от черен
отлетя, от цвета кондака се отщъпна,
и не една ръка от удара изгръпна,
и сецва се на скок и мъжки изстъп крак…
Но Делибана пръв, и Стамен Ракитак
по него, ревнаха, и Дейо Делибита,
и Бойчо от Бързан, — а ето и Никита
от Петрич, отдалеч размахал боздуган
(с години кой знай де по тъмния таван
ръждивял) като бик срева и загърлани —
и сепната борци, около Дрина сбрани,
задържаши едвам напора, с нов се вик
нахвърлиха напред… Затряска щик о щик,
и запращяха пак кондаците извити…
И пада труп до груп. Ей пушка запокити
по-младий Беламор, с два щика изведнъж
в гърди промушен; свит се тръшна Стойко Ръж —
издутоустчитак го в слабините смушка
и стария юнак винтовката си пушка
до днешен ден не я изтървал от ръка —
ни в Бялград, ни в сечта при Кривата река,
ни во Сицилия, където с „Гарибалди“
в три боя бе се бил, — и тука го изварди
незнаен враг сега, и той я изтърва
да я не дигне веч… От болка изрева
и люпна се и пак, като съзет, юнака
подскочи, изрева, и бясно на читака
се хвърли, впи нокте во жилестий му врат
и сдърпа го — и в миг се сгърмоли назад
там с него… С боздуган читака чер Никита
халоса в темето — с краката си изрита
и претрепера цял несретника читак…
А все, и мъртъв, го не пусна Ръжа пак
от своите нокте, макар примрял от болка…
Захвърли Чер-Чемер седефена двустволка,
пречупена в гърба на лют левент низам,
и да му залови мартината, едвам
приведен — с щика си го хрясна през гръбнака
отгоре сух феллах, надолу повален по
склона. Отдалеч съгледа го Младен,
другарин от дете, а сетне и в чужбина,
без майка и баща останал сиротина
и той, на радостч и на беди другар —
съгледа го Младен и рипна той: удар —
кръстоса удара… А ето и Сокола
притича. Хвърли се отсреща Стамо Кола,
ей Палигора Смил, ей Стоимен Пелет —
тоз хласка, тоз бухти, а Делирад, нает
на двама за отпор, върти двуостра пелка
и кастри… Кръв шурти; по склона, като зелка
откастрена, глава далеч се търколи;
преметне се ръка; труп, смушкан, навали
и грохне настрана — а татък друг се тръшка
и стене… Рязнат с щик през рамото, изпъшка
и възнак тръсна се Стоичко Делирад,
най-ударний пушкар не само в Каменград,
а и по цялото широко Средногоре, —
на късатурата на младий Беламоре
(току-що повален, с кондаците пребит
в главата) Делирад връхлетя, и набит
на нея, върха й далака му проряза
отзад и кървав се през търбуха показа
изскочил — като че за нова жъртва пак.
да чака… Люпна се и рошавий Кавлак,
на щика с остър щик не сварил да отвърне…
До него тросна се Долнемахленски Търне,