Читать «Кървава песен» онлайн - страница 93

со своята левент отхранена снага

притиснал израстний юначен колага,

що го през челото со сабята си тръсна

и му косматий лоб на две парчета пръсна;

под тежкия му труп приплюснат, изрева

юначний колага и сабя изтърва

от сгърчена ръка — а хвърли се Гошана

върху му, с тежкий ток на чизма подкована

затъпка зарад вик разчекнатий му зев…;

Мъдрителя — и той! — бог знай отдека, с рев

се спусна, ликът му опръскан с кърви, ляво

ухо увиснало окастрено — и право

лети, най-дето е лют кървавия бой:

където Чиф-и-тек и счумрений Братой

и Влад от Попинци до Влаха, и Сокола

до Ворча и Боян от Бъта с Гюро Лола,

подгонили врагьт, напред и все напред

налитаха… Съзрял Мъдрителя, Пелет

извика, друг оттам и той извит подхвана

викът. Извърна се да види Делибана

защо е тоя вик — и виде сетен път

юнака: жулна го и скастри през вратът

лют нож; — и щик отзад под плешката го хрясна и

гърбом съпна се юнака и се трясна

назад, изпънат цял — по белий му сюртук

запръска рукнала кръвта сърдита. Тук

върху низамина налетял, сам налетя

Сокола — в острий щик изчатка и отлетя

пречупена надве челична сабя… с вик

се хвърлиха отзад, връз дигналия щик

низамин, Ворчо, Влад, Стоимен Детелина

и Бошко от Бързан, — но късно. Миг не мина,

до първия низам изникна втор и трет:

и, смушкан, метна се Сокола сам, подйет

на четири щика, и метна се и викна…

На четири страни, далеч да пръсне, бликна

от люти щикове подсърдената кръв…

Тъй свари ранна смърт юнак в юнаци пръв.

И няма за юнак кой да заплаче. Лани

едничкия му брат обесиха душмани;

на заточение изпратен за Фезан,

баща му в дивата пустиня бе заклан;

а майка му, от скръб и плач избезумяла,

през зимата умре. Не беше останала

нито една душа безгробния юнак

с въздъх да спомене. Едничкия Хъшлак

бе само, но и той, от седми пояс рода,

сълза не бе пролял той в никаква несгода,

и за Сокола пак едва ли ще пролей —

и само може би, кога му домъчней,

ще скръцне зъби в гняв и мръсно ше изпсува.

А помен? Кой ли в бой умрелий поменува —

освен, нехаяна от всички, песента!

Опръскани там на Сокола от кръвта,

юнашки помен му направиха другари:

пръв пушката изви Хъшлака и стовари

най-предния низам по бръснатия врат —

превърнат грохна се на гръб левента млад,

и превъртя очи и, зинал да извика,

приклоцна зъби з миг и надве си езика

прехапа. Повтором намръщений Хъшлак

извърна пушката и, скръцнал зъби, пак

сливоса втория низамин, но мърцина —

че вече беше го отзад навървил Дрина

през кръста с щика си… А Ворчо, Бошко, Влад

от Попинци, Стоил Диманин, Делчо Рад

от Баня — с тъмна гмеж поднре им момчета

и двете отстрана преметнати Вълчета —

се бяха хвърлили, и кой където, как

завърнал, мушкаха и тупаха: кондак

кондака цепи, щик преваря с устрем щика,

и ножа нож… реве тоз тука, онзи вика

оттатък, и псувни, и крясъци и стон, —

и завъртяха се по завалния склон

два вихра, и се тъй в бесът си див среваха,

че сепна се под тях сама земята плахо…

Вилнели дотогаз на север и на юг

вихрушки, хукнали и те сега към тук —

тъй както стърготни и гвоздеи политат

един през друг, един връз други, към магнитът,

и се сборичкани по него налепят…

И опустя окоп и ров и върх и рът,