Читать «Кървава песен» онлайн - страница 88
Пенчо Славейков
загнезден. Втори път по стръмнината гола
се впуща паплачта — оставила безчет
там жъртви, — втори път повръща се безред
разпръсната назад. Но ето, подкрепена
от нови сили, пак полетя настървена
с див, бесен вик… орди навалят през орди…
До трупът пада труп… Ред тъмен разреди —
напред изстъпва друг. Тоз пада; тоз прескочил
трупът и повален се тръшне. Ей насочил
тук сабя мелязим се превърти и спре —
и грохне възнак. Там се свий и пооре
с глава напред висок манафин; сграбчил шия,
прожилена с куршум, извърнат юзбашия
гърлани що му глас държи и пак лети
напред — но друг куршум го сепне, и сгрохти
и той надолу там по склона и зарита…
А паплачта, отзад засилена, налита,
приижда и вали напред и все напред…
С куршуми покосен е първи, втори ред:
през труповете им напред се хвърля трети,
четвърти — ето ги пред първите люнети,
и на окопите се втурнаха на щик…
Дочакани дотам, насреща им се с вик
нахвърляха сега борците. Гръм престана —
щурм против щурма, гръд срещу гърди. Настана
нечуван, адски бой… За кърви настървен,
отчатква щика щик, и трясъка студен
на нож о ножове се в ревът бесен сляха,
от хиляди гърла изтласкан. Първи Влаха
изскочи — рипнаха на неговия зов
Страшила, Влад, Горан и целия се ров
изсипа подир тях, — а ето и Сокола
отвъд, и Чер-Чемер до него, Стамен Лола,
Витан Догана, Рад Белиша и Китан
от Бъта, — емна се оттатък и Вълкан
Гошана, Чубрата и Ветко, Дейо Бала,
а ей настигна ги и Димо Груда, пала
навирил, господ знай отде я доловил…
Напират враг до враг… И пушката извил
наопаки, бухти кого де свари Влаха,
и сабя кривица Страшила вий и маха…
Там труп се превърти и грохне, там глава
се метне скастрена… Прерипна, изрева,
промушен в рамото от остър щик, Горана,
и сабя изтървал, за пушката се хвана
на впуснатия там насреща му феллах,
и в слабините го в миг срита, с един мах
за гърлото с нокте го скепса… а довтаса
друг пъргав — в темето Горана буторяса
с кондак, издигна го за още един път —
но ето спуснати отгоре му летят
и Граха и Китан и двата Беламора;
а видел как Горан бе сбъхтан, Зеленгора
и по тъдешний край юнака млад Топора
зовяха, — откато по-лани на Козлец
го бяха свардили читаци от Стрелец,
и той с топора си от тях се бе избавил,
двамина мъртви там накастрени оставил.
Като малцина той и на куршум макар
изкусен, винаги на път ли, на пазар
ще ходи — винаги в ръка му е топора,
и днес в окопа бе пак с него Зеленгора.
За верний си другар той с него полетя
да мсти сега, и там замахнал, извъртя
и пъргавий феллах по темето халоса —
и острия топор, главата къдрокоса
на черния юнак разсякъл, се заби
чак до гръбнака му — и шурната изби
кръв, и по челото на Граха чак попръска…
А трупът метна се надолу и затръска
ръце по урвата. Горановия труп
да грабне Зеленгор наведе се, а куп
читаци, щик до щик, върху му наваляха
и смушкаха го те — макар Китан и Граха
и малкий Беламор и Бойчо от Бързан
да ги отпъдиха, и Граха и Първан
от Бъта, първий с щик, а втория с кондака
на свойто шишене, жестоко за юнака
се отплатиха. Там по урвестия склон,
и върху трупа на Горан, с гърч и стон
върдаляха се труп до трупа навалени…
А ето други пак налитат разярени,