Читать «Кървава песен» онлайн - страница 88

загнезден. Втори път по стръмнината гола

се впуща паплачта — оставила безчет

там жъртви, — втори път повръща се безред

разпръсната назад. Но ето, подкрепена

от нови сили, пак полетя настървена

с див, бесен вик… орди навалят през орди…

До трупът пада труп… Ред тъмен разреди —

напред изстъпва друг. Тоз пада; тоз прескочил

трупът и повален се тръшне. Ей насочил

тук сабя мелязим се превърти и спре —

и грохне възнак. Там се свий и пооре

с глава напред висок манафин; сграбчил шия,

прожилена с куршум, извърнат юзбашия

гърлани що му глас държи и пак лети

напред — но друг куршум го сепне, и сгрохти

и той надолу там по склона и зарита…

А паплачта, отзад засилена, налита,

приижда и вали напред и все напред…

С куршуми покосен е първи, втори ред:

през труповете им напред се хвърля трети,

четвърти — ето ги пред първите люнети,

и на окопите се втурнаха на щик…

Дочакани дотам, насреща им се с вик

нахвърляха сега борците. Гръм престана —

щурм против щурма, гръд срещу гърди. Настана

нечуван, адски бой… За кърви настървен,

отчатква щика щик, и трясъка студен

на нож о ножове се в ревът бесен сляха,

от хиляди гърла изтласкан. Първи Влаха

изскочи — рипнаха на неговия зов

Страшила, Влад, Горан и целия се ров

изсипа подир тях, — а ето и Сокола

отвъд, и Чер-Чемер до него, Стамен Лола,

Витан Догана, Рад Белиша и Китан

от Бъта, — емна се оттатък и Вълкан

Гошана, Чубрата и Ветко, Дейо Бала,

а ей настигна ги и Димо Груда, пала

навирил, господ знай отде я доловил…

Напират враг до враг… И пушката извил

наопаки, бухти кого де свари Влаха,

и сабя кривица Страшила вий и маха…

Там труп се превърти и грохне, там глава

се метне скастрена… Прерипна, изрева,

промушен в рамото от остър щик, Горана,

и сабя изтървал, за пушката се хвана

на впуснатия там насреща му феллах,

и в слабините го в миг срита, с един мах

за гърлото с нокте го скепса… а довтаса

друг пъргав — в темето Горана буторяса

с кондак, издигна го за още един път —

но ето спуснати отгоре му летят

и Граха и Китан и двата Беламора;

а видел как Горан бе сбъхтан, Зеленгора

и по тъдешний край юнака млад Топора

зовяха, — откато по-лани на Козлец

го бяха свардили читаци от Стрелец,

и той с топора си от тях се бе избавил,

двамина мъртви там накастрени оставил.

Като малцина той и на куршум макар

изкусен, винаги на път ли, на пазар

ще ходи — винаги в ръка му е топора,

и днес в окопа бе пак с него Зеленгора.

За верний си другар той с него полетя

да мсти сега, и там замахнал, извъртя

и пъргавий феллах по темето халоса —

и острия топор, главата къдрокоса

на черния юнак разсякъл, се заби

чак до гръбнака му — и шурната изби

кръв, и по челото на Граха чак попръска…

А трупът метна се надолу и затръска

ръце по урвата. Горановия труп

да грабне Зеленгор наведе се, а куп

читаци, щик до щик, върху му наваляха

и смушкаха го те — макар Китан и Граха

и малкий Беламор и Бойчо от Бързан

да ги отпъдиха, и Граха и Първан

от Бъта, първий с щик, а втория с кондака

на свойто шишене, жестоко за юнака

се отплатиха. Там по урвестия склон,

и върху трупа на Горан, с гърч и стон

върдаляха се труп до трупа навалени…

А ето други пак налитат разярени,