Читать «Кървава песен» онлайн - страница 87
Пенчо Славейков
Макар че не една все още да пропрати
там зад окопите и присмех и псувни,
все пак мнозина се, зад засипи едни
и други татък по окопите, прибраха —
че по-начесто все гранатите летяха,
по-сигурно сега насам и по-насам.
И в средния редут, при знамето, едвам
Сокола се прибра, просвири и се мухна
граната в срещний ров — и пак оттам избухна
с рев, плам изригнала, и плам и дим и пръст…
И пръта с знамето, като че крехка тръст,
преви и настрана се люшна и увисна.
От нея трясъка не млъкнал — втора писна
граната: в сивата гранитна канара
отдолу прасна тя и въздуха раздра
и пукот и прожиж: и, прасната, изкърти
парчета камъни и прати ги за смърти
да търсят близо там, далеч и по-далеч.
Но се наоколо борците бяха веч
прибрали — и така напусто профучаха
гранатни късове и камънаци. Влаха,
един към знамето закрачил, изтърва
винтовка — че парче гранатно отърва
наполвин дръжката от нея, и притръпна
ръката му; а там, приведен, се отдръпна
и Ворчо, знамето дошъл да дигне пак —
че тъкмо под носът на пъргавий юнак
прописна кой знай що и се въвре в земята,
и пръст изхвръкнала засипа му ръката;
отдръпнат се изви той и надолу взре
и пак приведе се, превитий прът въвре
в земята и се горд до знамето изправи —
и махна той с ръка, извика и прибави
такава попръжня, че около му в миг
избухна смях, подзет и по-натам, и вик
и смях от ров на ров далеко се пронесе…
А ето въздуха отново се разтресе
от гръм и пукоти; и тъпо се проби
през тях отнякъде тръба. Ей в миг заби
оттатъка барабан — сдребни, затряска, урна…
И мигом видеха отгоре как се втурна
с рев паплачта на щурм, напреко през димът
по припора — и там на юг, и по ридът
към север: в устрем дива колони по колони,
като че вихър ги разблъска и подгони.
Топове млъкнаха. И само беше чут
и рев и топот тъп към средния редут,
където знамето се вейше пак побито
на върха — и на юг по билото извито
към ровът, дето бе високия Хъшлак
за разпореди прав застанал. Даден знак
бе по окопите, и дотогаз смълчани,
те в миг изригнаха… През залпът изгърлани
залп и на облачни кълба се въздими
дим — и помъкна се нататък по хълми,
като мъгли кога от влажните долини
се мудно повлекат нагоре към вършини.
Ей ревна трети залп. Четвърти. Като ек
от тях, протътнаха и други надалек
от север и от юг. Ей млъкнаха. Изписка
куршум. Два, още два. Замятаха се близко
низами, тирнати по припора. Ей вик
от върха се подзе. Кръстоса щика щик,
и сабя сабята замахната отсича…
Ей татък през димът юнак полетял тича;
низамин възнак се превръща, повален,
надолу… Враг на враг се хвърля разярен,
налита, смита го и тръшва се сполетен,
сам не видял отде, нито дори досетен,
едвам що пушката издигнал пак готов
за удар… Тъп тътнеш, и звън оръжен, зов —
по-татък вик, псувни… рев и трясък, вик и стон…
И близо и далеч по завалния склон,
покрай окопите, се емна и подхвана
борбата, и такваз смутевица настана
и бърканица, че не знаеше ни кой
напада, нито кой се брани.
Върлий бой,
на север упорит започнат най-изпървен,
където бе Младен, и настървен и кървен
се бързо подлови по-лют и по-жесток
при средния редут надясно от Висок,
насред на преслопа, там, дето бе Сокола