Читать «Кървава песен» онлайн - страница 87

Макар че не една все още да пропрати

там зад окопите и присмех и псувни,

все пак мнозина се, зад засипи едни

и други татък по окопите, прибраха —

че по-начесто все гранатите летяха,

по-сигурно сега насам и по-насам.

И в средния редут, при знамето, едвам

Сокола се прибра, просвири и се мухна

граната в срещний ров — и пак оттам избухна

с рев, плам изригнала, и плам и дим и пръст…

И пръта с знамето, като че крехка тръст,

преви и настрана се люшна и увисна.

От нея трясъка не млъкнал — втора писна

граната: в сивата гранитна канара

отдолу прасна тя и въздуха раздра

и пукот и прожиж: и, прасната, изкърти

парчета камъни и прати ги за смърти

да търсят близо там, далеч и по-далеч.

Но се наоколо борците бяха веч

прибрали — и така напусто профучаха

гранатни късове и камънаци. Влаха,

един към знамето закрачил, изтърва

винтовка — че парче гранатно отърва

наполвин дръжката от нея, и притръпна

ръката му; а там, приведен, се отдръпна

и Ворчо, знамето дошъл да дигне пак —

че тъкмо под носът на пъргавий юнак

прописна кой знай що и се въвре в земята,

и пръст изхвръкнала засипа му ръката;

отдръпнат се изви той и надолу взре

и пак приведе се, превитий прът въвре

в земята и се горд до знамето изправи —

и махна той с ръка, извика и прибави

такава попръжня, че около му в миг

избухна смях, подзет и по-натам, и вик

и смях от ров на ров далеко се пронесе…

А ето въздуха отново се разтресе

от гръм и пукоти; и тъпо се проби

през тях отнякъде тръба. Ей в миг заби

оттатъка барабан — сдребни, затряска, урна…

И мигом видеха отгоре как се втурна

с рев паплачта на щурм, напреко през димът

по припора — и там на юг, и по ридът

към север: в устрем дива колони по колони,

като че вихър ги разблъска и подгони.

Топове млъкнаха. И само беше чут

и рев и топот тъп към средния редут,

където знамето се вейше пак побито

на върха — и на юг по билото извито

към ровът, дето бе високия Хъшлак

за разпореди прав застанал. Даден знак

бе по окопите, и дотогаз смълчани,

те в миг изригнаха… През залпът изгърлани

залп и на облачни кълба се въздими

дим — и помъкна се нататък по хълми,

като мъгли кога от влажните долини

се мудно повлекат нагоре към вършини.

Ей ревна трети залп. Четвърти. Като ек

от тях, протътнаха и други надалек

от север и от юг. Ей млъкнаха. Изписка

куршум. Два, още два. Замятаха се близко

низами, тирнати по припора. Ей вик

от върха се подзе. Кръстоса щика щик,

и сабя сабята замахната отсича…

Ей татък през димът юнак полетял тича;

низамин възнак се превръща, повален,

надолу… Враг на враг се хвърля разярен,

налита, смита го и тръшва се сполетен,

сам не видял отде, нито дори досетен,

едвам що пушката издигнал пак готов

за удар… Тъп тътнеш, и звън оръжен, зов —

по-татък вик, псувни… рев и трясък, вик и стон…

И близо и далеч по завалния склон,

покрай окопите, се емна и подхвана

борбата, и такваз смутевица настана

и бърканица, че не знаеше ни кой

напада, нито кой се брани.

Върлий бой,

на север упорит започнат най-изпървен,

където бе Младен, и настървен и кървен

се бързо подлови по-лют и по-жесток

при средния редут надясно от Висок,

насред на преслопа, там, дето бе Сокола