Читать «Кървава песен» онлайн - страница 86

далеко преднина. Напусто да го спрат

нахвърлиха се там през планинския път

Хъшлака и от юг Сокола — не възпряха

те тъмни пълчища… И бързо полетяха

сами за към Висок, през горски теснини,

без път, през върхове и върли стръмнини,

и пред окопите превариха ги рано

в зори.

Настръхнал се далеч тъмней Балкана,

и като вчера пак и влажен и студен

вей утренник. От връх към върха отстранен

се реят облаци, провлечени лениво,

последни признаци на време променливо;

и слънцето на вис възмогнато, обля

с напрегнати лучи и хълми и поля

нататък; тук и там се дига тънка пара

прозирна, като че през летен ден омара.

А тъмна рат далеч през хълмите оттам

на изток преваля насам и по-насам,

и по долината разгърнала колони,

понесе се напред по завалните склони —

напред и все напред. Ей предни редове

към Кукла и висок запъплаха. Зове

тръба. Оръжие по припора пресветна.

Шум някакъв изби. И емната безчетна

рат, тъкмо припора нагоре да възпре,

сдели и пръсна се на три страни — и спре.

И тъп вик и тръби отново пак се счуха…

А още все, далеч отсреща, тъмна глухо

приижда паплач…

Шум се смътен в пустошта

пронесе. Блъвна дим под склона. Пропищя

далеч из въздуха там първата граната…

Ей хлопна някъде. Отдолу в равнината

бял дим и тук и там отскочи — ето пак —

и татък по-отвъд — и също бял фъндак

из въздуха се вий и тай, разляган бавно…

Преваря гръм и гръмът, избуботи — неравно

се тътен понесе и глухо сгръмоли,

като от буря ек далечен. Просвредли

граната въздуха, ей друга — ей пропука

и третя, хласната оттатък… Изписука

и друга отстрана бог знае накъде…

И по окопите, там онзи приведе

глава и сгуши се; тук други счепка в пръсти

брада и нещо си измъмри; там се кръсти

младок; а стреснато до него други врат

извий и някъде оглежда се назад —

край него сякаш е граната профучала,

и той я търси там къде се е завряла…

Ей пак избуботи, протътне. Засвредлят

гранати въздуха. И пак. И трети път.

Но веч претръпнали борците, и съзети

от първия уплах, нехаеха. Възйети

по ровът тук и там заничаха — превит

тоз, онзи пропълзял по насипа и, скрит,

протяга врат далеч по валога да гледа…

На връхния окоп наскочили, съседа

съсед, изправен прав, подкача и с ръка

му сочи някъде; от насипа крака

протегнал, Чер-Чемер кой знай кому се плези;

и Стария Братой от ровът да излезе

по ровкавата пръст катери се едвам,

и Влад Страшила го нагоре дърпа, сам

прилегнал, току-що на рова таз изкачен;

прав-правеничък, сам до знамето, разкрачен,

е Ворчо и с ръка като да дава знак

надолу някому, и вика — викне, пак

с ръце замахва в миг, и нещо си гърлани…

Ей вик подйеха там и други, насъбрани

отпред на кривия недокопан люнет;

ей счуват се псувни; — и плъпнаха отвред

далеч по билото, над насипи, люнети

и над окопите, юнаците възйети —

като по върхища на Стара планина

високи борове, — тук кичор, настрана

два-три, пак купчина, а татък десетина

един до друг наред: по цялата долина

под тях, по рътища и припори, вилней

зъл вихър, трясък, гръм и тътена кънтей

до небеса, а те стоят, така безгрижни,

за вихъра чак там на върха недостижни,

не мислейки и тях че той ще налети.

Но ето, кой знай де запращани преди,

насам и по-насам запискаха гранати.