Читать «Кървава песен» онлайн - страница 86
Пенчо Славейков
далеко преднина. Напусто да го спрат
нахвърлиха се там през планинския път
Хъшлака и от юг Сокола — не възпряха
те тъмни пълчища… И бързо полетяха
сами за към Висок, през горски теснини,
без път, през върхове и върли стръмнини,
и пред окопите превариха ги рано
в зори.
Настръхнал се далеч тъмней Балкана,
и като вчера пак и влажен и студен
вей утренник. От връх към върха отстранен
се реят облаци, провлечени лениво,
последни признаци на време променливо;
и слънцето на вис възмогнато, обля
с напрегнати лучи и хълми и поля
нататък; тук и там се дига тънка пара
прозирна, като че през летен ден омара.
А тъмна рат далеч през хълмите оттам
на изток преваля насам и по-насам,
и по долината разгърнала колони,
понесе се напред по завалните склони —
напред и все напред. Ей предни редове
към Кукла и висок запъплаха. Зове
тръба. Оръжие по припора пресветна.
Шум някакъв изби. И емната безчетна
рат, тъкмо припора нагоре да възпре,
сдели и пръсна се на три страни — и спре.
И тъп вик и тръби отново пак се счуха…
А още все, далеч отсреща, тъмна глухо
приижда паплач…
Шум се смътен в пустошта
пронесе. Блъвна дим под склона. Пропищя
далеч из въздуха там първата граната…
Ей хлопна някъде. Отдолу в равнината
бял дим и тук и там отскочи — ето пак —
и татък по-отвъд — и също бял фъндак
из въздуха се вий и тай, разляган бавно…
Преваря гръм и гръмът, избуботи — неравно
се тътен понесе и глухо сгръмоли,
като от буря ек далечен. Просвредли
граната въздуха, ей друга — ей пропука
и третя, хласната оттатък… Изписука
и друга отстрана бог знае накъде…
И по окопите, там онзи приведе
глава и сгуши се; тук други счепка в пръсти
брада и нещо си измъмри; там се кръсти
младок; а стреснато до него други врат
извий и някъде оглежда се назад —
край него сякаш е граната профучала,
и той я търси там къде се е завряла…
Ей пак избуботи, протътне. Засвредлят
гранати въздуха. И пак. И трети път.
Но веч претръпнали борците, и съзети
от първия уплах, нехаеха. Възйети
по ровът тук и там заничаха — превит
тоз, онзи пропълзял по насипа и, скрит,
протяга врат далеч по валога да гледа…
На връхния окоп наскочили, съседа
съсед, изправен прав, подкача и с ръка
му сочи някъде; от насипа крака
протегнал, Чер-Чемер кой знай кому се плези;
и Стария Братой от ровът да излезе
по ровкавата пръст катери се едвам,
и Влад Страшила го нагоре дърпа, сам
прилегнал, току-що на рова таз изкачен;
прав-правеничък, сам до знамето, разкрачен,
е Ворчо и с ръка като да дава знак
надолу някому, и вика — викне, пак
с ръце замахва в миг, и нещо си гърлани…
Ей вик подйеха там и други, насъбрани
отпред на кривия недокопан люнет;
ей счуват се псувни; — и плъпнаха отвред
далеч по билото, над насипи, люнети
и над окопите, юнаците възйети —
като по върхища на Стара планина
високи борове, — тук кичор, настрана
два-три, пак купчина, а татък десетина
един до друг наред: по цялата долина
под тях, по рътища и припори, вилней
зъл вихър, трясък, гръм и тътена кънтей
до небеса, а те стоят, така безгрижни,
за вихъра чак там на върха недостижни,
не мислейки и тях че той ще налети.
Но ето, кой знай де запращани преди,
насам и по-насам запискаха гранати.