Читать «Кървава песен» онлайн - страница 85
Пенчо Славейков
тъй навик беше му от първо още време:
наплиска се, измий, и сетне се възйеме
на кулата си. Спрян, изви се той сега,
озърна се, и там отпуснато ръка
на плочата подпре…
Бълболи си чешмата
през цеви оловни, и тъмно в тишината
като че някому приказва своя блян,
кой знае, декашен, какъв. И замечтан
се в нейний говор тих Мъдрителя заслуша.
Като че в нея скрит се някой вътре сгуша,
избъбли, сниши се, застане, склокоти,
през крайната си цев провре, зашепоти,
изплаче — а отсам, друг в другата простене,
изшитка, сякаше изгубил е търпене
да чува стон и плач. А също като зев
да зина, тутакси през среднята се цев
обади друг, сърдит, и строго им се сопна —
смълча се, дръпна се навътре, с нещо хлопна
там, и задавено отново зина зъл:
бол-бъл, бъл-бол, ш-ш… и пак бол-бъл…
И глъхналата нощ, като че ли витае
над нея някакво предчувствие, се мае
и дъх е спряла тя да чака. Дали знак
е неи обещан? И него в тоя мрак
очаква няма тя? Отде и за какво ли?…
А на мегдана там чешмата си бълболи
Бог знае за какво, останала в нощта
сама. Изклокоти и тъмно в пустошта
изплаче, изведнъж прекъснала шумтене,
и пак изклокоти, изплаче и простене.
Песен седма
ВОЙВОДАТА
ЧАСТ ПЪРВА
Зората подрани. Настана седми ден.
Борците свари той по върха на Зелен
и по Висок. Безред по хълмите далеко
те бързаха отвъд, преваляха и преко
отсам по валога възпираха; едни
там спират на почив, а други отстрани
завръщат. Горе, веч в окопите прибрани,
тоз чисти пушка, друг развързаните рани
превързва; счува се и смях и глъч сърдит
нататък. Метна се през рова тами и свит
Хъшлака дрехата отърся — ей, изправен,
кой знае за какво ръце размахва. Бавен
подзела ход далеч, дружина шумна сви
в долът — и друга ей отсреща изкриви
зад хълма, — и навред, додето стига глед,
навалици и шум и лутане без ред;
като пчели, кога им майката изхвръкне
из старата тръвна и роя се помъкне
подире й — от клон на клона прехвърчи,
и пълни въздуха с бръмтежа си, бучи
и как и де да се намести дири сгода.
Издебна ги врагът — и не реши изхода
на вчерашния бой, тъй кървав, храбростта:
и видеха едвам те късно вечерта,
че накъм юг врагът колони по колони
преведе на обход, по завалните склони
под Петлевец, оттам за право в Каменград…
Напусто се Младен нахвърли, пръв назад
момците си отвел от лютий бой, навреме
измамата видял — врагът успя да вземе
