Читать «Кървава песен» онлайн - страница 79

и остро пропищи през въздуха на юг

гранат — дълго се проточи острий звук

и бозна де завей, чут първи път тъдява

такъв и в небеса тъй бързо да минава.

И друг и трети пак… Буботи и ехти

на север там далеч, зад тъмни висоти,

на изток и на юг, през хълми и равнини —

като кола кога през улицата мине

и свий зад ъгъла по острий калдъръм,

кой знае накъде, а тътен тъп и гръм

се провлече далеч подире й. Далеко

зад хълми, тук и там, издигне се полека

и свие ивица едвам съзиран чад;

а ето по-сгъстен, задава се отзад

и други — стели се полека и възпира,

като че облаци от буря, що се сбира

там нейде и пълзи насам и все насам…

Ей конник мярна се и пролетя, едвам

съзиран — ето го на билото възлязва.

Нататък, дето се реката в хълма врязва

на юг, по равний път, край гъстий ракитак

и други се вести, и скри се той, и пак

показа, и лети — ей преко, път пресякъл,

сви към града, стълп прах подире си повлякъл.

Към вечер слънцето преваля. Из градът

през залисията, кипежа и шумът,

нарядко счуе се далеко само някой

да избуботи гръм и тътен тъп; но всякой,

дори дозел, за миг ослуша се така

едвам, и залови пак с ударна ръка

подзета работа: че пред умът му смътен

досетка минваше — това ще бъде тътен,

около Каменград какъвто тия дни

не млъкваше, и тук, и тамо в далнини

от упражнявани по стрелбища дружини…

Към вечер слънцето преваля. Тъмносини,

запрели по Арбут и горе на Лисец,

се пръскат облаци и топъл, тих ветрец

вечерен откъм юг полъхна; и с закана

от три дни виснала над Каменград, в Балкана

се нейде бурята отвлече. С вечерта

и тишината й, по-ясно се в града

и тътена зачу и честите гърмежи

далечни — като че когато се примрежи

над летните поля чер рояк скакалци

летещи бозна де, зловещи пришелци,

с невидими крила бучащи зли примежди

над позлатилите по нивите надежди

на бедний труженик. И както тъмний шум

дозели, рукват се едни по равний друм,

а други напреки навън в полето тичат,

кой щото сварил взел, тумтят, гърмят и кличат,

бедата идеща дано да отведат —

така се рукнаха сега навън градът

тълпи мъже, жени, макар без шум и врява,

незнаещи какво, но все че нещо става

предсещайки в уплах… Далеко пред поля

към юг се конница изви, претрополя

и в облаци от прах изчезна. Ей през ридът

към изток блеснаха оръжия — то идат

дружини. Други се подире им отзад

задават; а далеч, току до самий град,

и други мяркат се. Градът на крак дигнаха

вестците — и на бой юнаци провървяха

на върволяци там, накуп и насаме.

А наизлезлите извън градът, таме

се трупаха навръх на Каменица гола,

на Спасовден и там надлъж Свети Никола

по билото. Едни, изправени, стоят

на групи, други се развръщат, а вървят

там нови пак насам сега и, закъснели,

напреко бързо ход по припори възйели.

Макар че нищо там не беше вече чут,

ни видет от боят далечен, почнат лют

нечакано и пак нечакано престанал,

отпред, разправя им, показвайки с ръка

кое, къде и как; а други ей така,

намерил случай тук, за дерта си приказва,

оборва някого, и някому доказва —

и слушат около: тоз, клатейки глава,

а онзи зяпнал е и гръмките слова

като да лапне; друг замислено поглежда

далеч… Защо гърмът престанал е, навежда

съображения оттатък друг: врагът