Читать «Кървава песен» онлайн - страница 77

а утре, в други ден, когато се гаврътнат

тоз-онзи… Храбри са момчета: храбростта

им е в незнането какво е туй смъртта,

и още шикалка те смятат все куршума…

Кръв видят ли, ти виж, изгубили ума

и дума… погледи ще почнат все назад

да хвърлят: «Ами там, какво ли в Каменград

сега е?» Тоз баща, тоз майка, тоз невеста,

тоз дечурлига — виж, че взел да се отместя

акъла им оттук… Кога се някой знай

на сигур, иначе сърцето му играй,

и да го видиш ти как храброст проявява —

че нищо му ни ум, нито сърце смущава…

Затуй от Каменград, аз мисля, по-добре

да се нанякъде по-сигур прибере

народа, някъде по-сигур из Балкана:

борците по ще са спокойни — и отбрана

и настъпление тогаз ще принесът…

И ний сме сигурни, и тези там в градът.

Че сигурно сърце ръка осигурява,

и дето храбростта я няма — то я дава.

Тъй знам аз.“

„А това пък ази го не знам! —

подзе Сокола тук: — Доволно думи! Вам

бих казал: Бийте се повече, говорете

по-малко. Ще решат победата ръцете,

а не езика! Теб, да те не знай човек,

помислил би, че ти… На храбростта е прек

прицелът, пътя й не знам да забикаля

през Каменград. И аз ще кажа, не да хваля

юнаците си — тях ги подвига им днес

сам хвали — ти ела да видиш фес до фес

как по ливадите се досега търкалят

башибозуци как в кръвта си се върдалят…

Опитаха се те на дваж да приберат

убитите си — дваж до тях ни да припрат

не ги оставиха… не залпове — безцелно

у мен не пушкаха, не кесим: тъй, отделно —

отвъд ливадата зад ствол ли, зад храстак

фес или гъджева се мерне, мигом: так!

так! — и преметне се, или напред се втурне

дестина разкрача, — или се прекатурне,

или пък по очи, полетял, пооре…

И вий, да бехте, вий самички, знам добре,

там, щехте като мен да кажете и вие:

Тъй както днес се би, и утре ще се бие

и в други ден.“

— „В това не се съмнявам! — тихо

обади се Младен: — Юнаците се биха

на слава, русите що казват. Нейсе, тез

да ги оставиме. От туй, що се нощес

боехме, то ми се, мен, днеска смешно вижда.

Най-видните неща най-често недовижда

човек. И вярвам аз сега, че наший план

добър и верен е. Врагът е задържан,

макар че са това, бъдете уверени,

от негова страна не истински, решени

нападания — туй са опити, така

да се узнае де и как е: на ръка

по-точно да им е, по-ясно. И узнаха…

А видехме и ний. Юнаците разбраха,

че турчина не е кой знай какво на бой.

Ний задържахме ги. Туй, първо. Второ: той,

случайно ли, или с пран ясен в бой се хвърли —

ще да го помни, че добренце се опърли…

И разнебитен е, увреден и смутен.

Един-два пъти тъй все още — и решен

е наший план, поне наполвин: отслабени

преди решителний бой главен, с похабени

и разнебитени войски — се ясно знай

какъв е края му. Дано така дотрай

отбраната поне една неделя. Сетне

дохажда други ред — и нази ще ни светне

тогава други свят: в една неделя вред

ще пламне огъня: че не като напред —

сега готово е, на кремък, дето казват,

е вече праханта. По сметката възлязват

стотини хиляди; но нека ги броим

не толкоз… най-напред да се подигне дим

на няколко места: народа да въстане —

на няколко места е доста. Ще настане

такава паника… А сетне, то… Гори

и тук, и там и там — иди му намери