Читать «Кървава песен» онлайн - страница 77
Пенчо Славейков
а утре, в други ден, когато се гаврътнат
тоз-онзи… Храбри са момчета: храбростта
им е в незнането какво е туй смъртта,
и още шикалка те смятат все куршума…
Кръв видят ли, ти виж, изгубили ума
и дума… погледи ще почнат все назад
да хвърлят: «Ами там, какво ли в Каменград
сега е?» Тоз баща, тоз майка, тоз невеста,
тоз дечурлига — виж, че взел да се отместя
акъла им оттук… Кога се някой знай
на сигур, иначе сърцето му играй,
и да го видиш ти как храброст проявява —
че нищо му ни ум, нито сърце смущава…
Затуй от Каменград, аз мисля, по-добре
да се нанякъде по-сигур прибере
народа, някъде по-сигур из Балкана:
борците по ще са спокойни — и отбрана
и настъпление тогаз ще принесът…
И ний сме сигурни, и тези там в градът.
Че сигурно сърце ръка осигурява,
и дето храбростта я няма — то я дава.
Тъй знам аз.“
„А това пък ази го не знам! —
подзе Сокола тук: — Доволно думи! Вам
бих казал: Бийте се повече, говорете
по-малко. Ще решат победата ръцете,
а не езика! Теб, да те не знай човек,
помислил би, че ти… На храбростта е прек
прицелът, пътя й не знам да забикаля
през Каменград. И аз ще кажа, не да хваля
юнаците си — тях ги подвига им днес
сам хвали — ти ела да видиш фес до фес
как по ливадите се досега търкалят
башибозуци как в кръвта си се върдалят…
Опитаха се те на дваж да приберат
убитите си — дваж до тях ни да припрат
не ги оставиха… не залпове — безцелно
у мен не пушкаха, не кесим: тъй, отделно —
отвъд ливадата зад ствол ли, зад храстак
фес или гъджева се мерне, мигом: так!
так! — и преметне се, или напред се втурне
дестина разкрача, — или се прекатурне,
или пък по очи, полетял, пооре…
И вий, да бехте, вий самички, знам добре,
там, щехте като мен да кажете и вие:
Тъй както днес се би, и утре ще се бие
и в други ден.“
— „В това не се съмнявам! — тихо
обади се Младен: — Юнаците се биха
на слава, русите що казват. Нейсе, тез
да ги оставиме. От туй, що се нощес
боехме, то ми се, мен, днеска смешно вижда.
Най-видните неща най-често недовижда
човек. И вярвам аз сега, че наший план
добър и верен е. Врагът е задържан,
макар че са това, бъдете уверени,
от негова страна не истински, решени
нападания — туй са опити, така
да се узнае де и как е: на ръка
по-точно да им е, по-ясно. И узнаха…
А видехме и ний. Юнаците разбраха,
че турчина не е кой знай какво на бой.
Ний задържахме ги. Туй, първо. Второ: той,
случайно ли, или с пран ясен в бой се хвърли —
ще да го помни, че добренце се опърли…
И разнебитен е, увреден и смутен.
Един-два пъти тъй все още — и решен
е наший план, поне наполвин: отслабени
преди решителний бой главен, с похабени
и разнебитени войски — се ясно знай
какъв е края му. Дано така дотрай
отбраната поне една неделя. Сетне
дохажда други ред — и нази ще ни светне
тогава други свят: в една неделя вред
ще пламне огъня: че не като напред —
сега готово е, на кремък, дето казват,
е вече праханта. По сметката възлязват
стотини хиляди; но нека ги броим
не толкоз… най-напред да се подигне дим
на няколко места: народа да въстане —
на няколко места е доста. Ще настане
такава паника… А сетне, то… Гори
и тук, и там и там — иди му намери