Читать «Кървава песен» онлайн - страница 78

де по-напред: кога се къщата подпали

от няколко страни, и дявола едва ли

би могъл я спаси… И аз повтарям пак:

тук нашта тактика сега е: как и как,

макар и с жъртви, ний туй място да държиме.

Погрешка би било да вземе да вървиме

напред. Напротив. Ний, ний бихме се с това

сами отслабили. На всякоя глава

от нас — пет-шест са те. В настъпване решава

напред победата тоз, който надделява

с брой; при отбраната значене няма брой…

Ден-два, и ето го Войводата и той

е тук — при силата той ще прибави сили…

И настъпление да бихме ний решили,

то да настъпваме е по-добре тогаз,

когато дойде той, или на сгоден час,

когато — чухте го, и вам ви са познати

самите му слова, — когато вест ни прати

че иде, че отзад врагът е той припрял…“

„Не чух… Да съм го чул — не ще съм го разбрал —

се, татък отстрана изправен, Делибана

обади. — Тоз човек, той, чини ми се, хвана

далечний път и тук едва ще дойде веч!“

— „Но туй е…“ — изведнъж през неговата реч

Хъшлака свика му, а също и Сокола…

И за минута смут настана…

„Не зловола

от мене беше реч… И тъй се отърва

тя от езика ми… Не исках аз с това

да…“ Делибана тук зави да се оправя;

но видел, че ще се подигне нова врява,

сам млъкна… Мълчалив изгледа го Младен,

и погледа му бе тъй странен, усъмнен,

като че думата тъй казана случайно

и необмислено, събуди, сепна, тайно

що бе в душата му от вчера мисълта

заседнала; но той прибърза, преди тя

отново да избий, насила да я сдави:

— „Не вярвам тъй да е… Не ще да обезслави

той свойто име тъй — това не е юнак

на думи само… Ний не трябва тука пак —

сега са други дни — миналото да ровим

и не за работа с подкачки да си тровим

душата. Знайте вий, той мъртъв или жив,

тук ще се върне пак! Езика си бъбрив

ти спри и в радостта от днешната победа

раздор не внасяй — че не знайш каква увреда

между борците би излязло от това.

Реч необмислена изплаща се с глава!

Недей забравя туй. И тук да си остане

това, що каза ти… Ний губим време, сбрани

тук. Всякой мястото, което е сега

заел, ще го държи докрай. И чак кога

се види надделен и за назад принуден

да се оттегля — той в отстъпвание муден

да е, до вторите окопи, — а така

и после… Винаги да има подръка

един ли, двама ли, с които да явява

на нас, на другите. И чак когато вече спрем

там ний на третите окопи — ще дадем

най-важния отпор. Тогава, подкрепени

и от юнаците в градът, за настъплене

изгодно е: врагът когато изнурен

от нападения ще бъде… Вярвам, с мен

да сте съгласни вий… Това бе план в съвета —

сега е заповед!“

Но вихром през полето

летеше, яхнал кон, що му е сила, Влах,

отгоре, и едвам да го запре пред тях

съвлада, буйний кон, потънал в пот и пяна:

„Валят! И на Просеч пак боя се подхвана!“

И без да чакат те за повече слова,

кой както свари кон долавя, прязглава

готов да полети… А ето че напреко

през нивите лети и друг, и отдалеко

крещи… Ей трети се задава… Но ги тях

те и не чакаха — вестта на потний Влах

им стигаше. Една-две думи на раздяла —

и се понесоха нататък през превала,

по своя знаен път на четири страни.

А боя беше се започнал. В далнини,

като през облаци, затътнаха гърмежи —

прекъсваха и пак… Отнякъде прореже