Читать «Кървава песен» онлайн - страница 78
Пенчо Славейков
де по-напред: кога се къщата подпали
от няколко страни, и дявола едва ли
би могъл я спаси… И аз повтарям пак:
тук нашта тактика сега е: как и как,
макар и с жъртви, ний туй място да държиме.
Погрешка би било да вземе да вървиме
напред. Напротив. Ний, ний бихме се с това
сами отслабили. На всякоя глава
от нас — пет-шест са те. В настъпване решава
напред победата тоз, който надделява
с брой; при отбраната значене няма брой…
Ден-два, и ето го Войводата и той
е тук — при силата той ще прибави сили…
И настъпление да бихме ний решили,
то да настъпваме е по-добре тогаз,
когато дойде той, или на сгоден час,
когато — чухте го, и вам ви са познати
самите му слова, — когато вест ни прати
че иде, че отзад врагът е той припрял…“
„Не чух… Да съм го чул — не ще съм го разбрал —
се, татък отстрана изправен, Делибана
обади. — Тоз човек, той, чини ми се, хвана
далечний път и тук едва ще дойде веч!“
— „Но туй е…“ — изведнъж през неговата реч
Хъшлака свика му, а също и Сокола…
И за минута смут настана…
„Не зловола
от мене беше реч… И тъй се отърва
тя от езика ми… Не исках аз с това
да…“ Делибана тук зави да се оправя;
но видел, че ще се подигне нова врява,
сам млъкна… Мълчалив изгледа го Младен,
и погледа му бе тъй странен, усъмнен,
като че думата тъй казана случайно
и необмислено, събуди, сепна, тайно
що бе в душата му от вчера мисълта
заседнала; но той прибърза, преди тя
отново да избий, насила да я сдави:
— „Не вярвам тъй да е… Не ще да обезслави
той свойто име тъй — това не е юнак
на думи само… Ний не трябва тука пак —
сега са други дни — миналото да ровим
и не за работа с подкачки да си тровим
душата. Знайте вий, той мъртъв или жив,
тук ще се върне пак! Езика си бъбрив
ти спри и в радостта от днешната победа
раздор не внасяй — че не знайш каква увреда
между борците би излязло от това.
Реч необмислена изплаща се с глава!
Недей забравя туй. И тук да си остане
това, що каза ти… Ний губим време, сбрани
тук. Всякой мястото, което е сега
заел, ще го държи докрай. И чак кога
се види надделен и за назад принуден
да се оттегля — той в отстъпвание муден
да е, до вторите окопи, — а така
и после… Винаги да има подръка
един ли, двама ли, с които да явява
на нас, на другите. И чак когато вече спрем
там ний на третите окопи — ще дадем
най-важния отпор. Тогава, подкрепени
и от юнаците в градът, за настъплене
изгодно е: врагът когато изнурен
от нападения ще бъде… Вярвам, с мен
да сте съгласни вий… Това бе план в съвета —
сега е заповед!“
Но вихром през полето
летеше, яхнал кон, що му е сила, Влах,
отгоре, и едвам да го запре пред тях
съвлада, буйний кон, потънал в пот и пяна:
„Валят! И на Просеч пак боя се подхвана!“
И без да чакат те за повече слова,
кой както свари кон долавя, прязглава
готов да полети… А ето че напреко
през нивите лети и друг, и отдалеко
крещи… Ей трети се задава… Но ги тях
те и не чакаха — вестта на потний Влах
им стигаше. Една-две думи на раздяла —
и се понесоха нататък през превала,
по своя знаен път на четири страни.
А боя беше се започнал. В далнини,
като през облаци, затътнаха гърмежи —
прекъсваха и пак… Отнякъде прореже