Читать «Кървава песен» онлайн - страница 72

дори и троен, тук изпъкваха напред

извити табии, люнети и редути,

с прикрития надлъж, вдълбани и издути,

на север и на юг, на изток, и далеч

пред тях и на Висок, и горе на Просеч,

на Каменец — и чак на връх Свети Никола…

Изкуството си тук показа пан Вриола,

поляка инженер от Плъдин, посветен

во делото от сам Сокола — онзи ден

дохаждал в Каменград и сам да наблюдава

как планът му се тук на дело изпълнява.

Макар че се Младен опре из най-напред

против причудите на желтий „шанцовед“

(самичък както се зовеше пан Вриола),

но сетне измени самичък свойта воля,

видял, че тъй ще е подкрепа за духът

на ратниците, че навсъде из градът

за тия табии е само разговора,

че всички смятат тях голямата опора

за сигурен успех на делото, — и той

пристана, и дори сам дял приложи свой

по-скоро пан Вриол да си изпълни плана.

Кой знай, Войводата да беше тука, с пана

какво би станало и с неговия план,

сега обаче, вещ на книга начертан,

растеше бързо той и в дело величаво,

изпод мотиката и мишцата корава

на изпраксените работници безчет…

Между това в градът, което по-напред,

от месеци насам, вървеше скрито, бавно,

с стократна бързина сега потръгна явно —

и трупаше се то от ударни ръце,

през пролетната нощ на клони цветовце,

тъй както трупат се невидени, несетно:

по къщи виеха фишеци, и несметно

куршуми лееха ковачници цял ред,

и фурни хвърляха изпечен пексимет,

по равни дворища на угледни грамади —

като купни подир коситба по ливади.

Не би се в Каменград нашли през тия дни

без работа ръце дори нито едни,

и всичко ставаше поред и разпореда,

под денонощната и бодрата нагледа

на самия Младен, на пъргавий Хъшлак

и Дивисил, а след тях на цял рояк

и други — от Тумбал, та чак от Станча Кола,

поставен тержуман при желтий пан Вриола,

разбиращ мовата на шанцоведий пан

и тержуманещ я на наш език разбран.

Не спеше и врагът, известен още с време

какво се в Каменград крои; и да не вземе

сам мерки против туй, бог знае то каква

бе сметка — знаеше той също и това,

каквото в Каменград през тия дни се върши,

и дебнещ може би на дело да се свърши —

развързва делото ръцете! Че това

ще е причината, в народа бе мълва —

мълвата докато наяве правда стана.

От вестници, дошли нарочно, най-напред

узна се, а подир и бягащи отвред

наоколо села донасяха все също —

че сила иде тук безчетна и могъща,

че и с железници войски се влачат чак

от Анадола — рат за седемте района,

де знамето се вей и цепят небосклона

юнашки викове: „Свобода!“ Тъмна рат

войски настъпваше напреко в Каменград,

настървена за кръв и грозна и зловеща —

и знаеше го той, и готвеше им среща…

Преди до Каменград да беше и дошел,

там знаеше се веч каква е рат повел

Хафъз паша — познат изпраскан кръвопия,

кален в жестокости, от кръвна разправия

несепван. Жива твар от неговия меч

не е убягвала. Скъп на човешка реч,

на безчовещини тъй щедър! И едва ли,

онез, що бяха го за Каменград избрали,

нашли би по-добър служител на смъртта —

бе погледа му смърт, усмивка на уста —

смърт; и дъхът му — смърт… Чудовище, родено

далеч в аравските пустини и кърмено

с отровни злаци на тропическия пек.

Хиена в облекло и облик на човек.