Читать «Кървава песен» онлайн - страница 67

отвън се други ек и друга врява дигна,

и в двора втурна се навалица: пристигна

дружина конници пред пътните врата —

приготвена за път, според заповедта

войводска, заповед, зарад която взета

бе воля, както той го искаше в съвета…

Разтуря се за миг трапезата. И сам

пръв стана най-напред Войводата, едвам

дотраял ядене, съвет и разговори

да свършат — сабите по стълби и през двори

претракаха. Навън се урна шумно пак

тълпата — младите юнаци под байрак

там, дето дълъг ред се стройно наредиха,

и дето път едвам насила си пробиха

през двори гостите с Войводата напред.

На кон се метна той и гордо стройний ред

поведе, начело излязъл пред байрака —

до коня пърха кон и до юнак юнака

изстъпя, както се во стари песни пей,

и гордо се пред тях байрак юнашки вей,

ту се нататък скрий, ту мерне се и метне

наново; и тълпи и пъстри и безчетни

се стичат: урнати от всичките страни,

като реки в море — вълни върху вълни,

бог знае откъде подзети. Ей стълпени

сгъстиха редове юнаците, възпрени

неволно — че напред запречиха им ход.

Там беше, край града, излязъл цял народ,

и без глашатаи известен за похода

на млади воини с юначния Войвода

начело — както бе завчерашний съвет

решил: да идат те и да обредят навред,

където вече е свобода прогласено,

и там, където е все още нерешено,

на нерешителни духът да ободрят,

къде, какво и как сами да настанят…

Там и свещеници в служебни патрахили,

начело с поп Матей, се бяха наредили

и градски първенци с загрижени лица,

и от училища насбраните деца,

от две страни надлъж край пътя настанени

на ред, с цветя в ръце, и с празнични премени

мъже, жени, моми — и казал би човек,

че всичко живо тук, от близо и далек,

се беше струпало, и кой знай дали дома

е някой устоял… освен тъй някой хрома

старица бабичка, която и дори

да се превърне свят, да пламне и гори

и дом, не би могла от място да се мръдне.

Сам цигуларина, слепеца дядо Гръдне

Василчин, сам и той, опрян на своя щап

и от внучето си поведен — макар и сляп,

и той излязъл бе юнаците да види.

По прозорци, врати, дувари, керемиди

и плочни стрехи там наоколо, навред,

са хора струпани — и хвърлил да би глед,

той няма никъде на празнина да падне.

И тоя живи мрак от хора, тука жадни

да види надошли юнаците, при пръв

вик: „Идат!“ — урна се — и мигом се такъв

нададе крясък, шум, и блъсък див настана,

и неразбранщина такава се подхвана,

че би й завидял дори самият ад.

За дълго врачките ще има в Каменград

извяхнати нозе да вържат и обтягат,

подпухнали меса со билки да налагат,

по къщи и кръчми с подкачки и псувни

ще има за какво да се разправя с дни…

Само юнаците, притиснати, запряха.

И пред Войводата сега изстъпа Влаха:

„Войводо! Отборни юнаци! Добър час!

Надеждата сте вий на цял народ. На вас

лежи великата задача за изхода

на делото. И днес, когато ви народа

изпраща — своята душа изпраща той!

Бог нека ви крепи десницата и в бой —

отдето пак дави с венците на победа

посрещнем. Цял народ на вази днеска гледа!

Сбран на изпращане, един издига глас —

Войводо! Отборни юнаци! Добър час!“

И емна се отвред и проехтя въздуха

от хиляди гърла там: „Добър час!“… А глухо