Читать «Кървава песен» онлайн - страница 67
Пенчо Славейков
отвън се други ек и друга врява дигна,
и в двора втурна се навалица: пристигна
дружина конници пред пътните врата —
приготвена за път, според заповедта
войводска, заповед, зарад която взета
бе воля, както той го искаше в съвета…
Разтуря се за миг трапезата. И сам
пръв стана най-напред Войводата, едвам
дотраял ядене, съвет и разговори
да свършат — сабите по стълби и през двори
претракаха. Навън се урна шумно пак
тълпата — младите юнаци под байрак
там, дето дълъг ред се стройно наредиха,
и дето път едвам насила си пробиха
през двори гостите с Войводата напред.
На кон се метна той и гордо стройний ред
поведе, начело излязъл пред байрака —
до коня пърха кон и до юнак юнака
изстъпя, както се во стари песни пей,
и гордо се пред тях байрак юнашки вей,
ту се нататък скрий, ту мерне се и метне
наново; и тълпи и пъстри и безчетни
се стичат: урнати от всичките страни,
като реки в море — вълни върху вълни,
бог знае откъде подзети. Ей стълпени
сгъстиха редове юнаците, възпрени
неволно — че напред запречиха им ход.
Там беше, край града, излязъл цял народ,
и без глашатаи известен за похода
на млади воини с юначния Войвода
начело — както бе завчерашний съвет
решил: да идат те и да обредят навред,
където вече е свобода прогласено,
и там, където е все още нерешено,
на нерешителни духът да ободрят,
къде, какво и как сами да настанят…
Там и свещеници в служебни патрахили,
начело с поп Матей, се бяха наредили
и градски първенци с загрижени лица,
и от училища насбраните деца,
от две страни надлъж край пътя настанени
на ред, с цветя в ръце, и с празнични премени
мъже, жени, моми — и казал би човек,
че всичко живо тук, от близо и далек,
се беше струпало, и кой знай дали дома
е някой устоял… освен тъй някой хрома
старица бабичка, която и дори
да се превърне свят, да пламне и гори
и дом, не би могла от място да се мръдне.
Сам цигуларина, слепеца дядо Гръдне
Василчин, сам и той, опрян на своя щап
и от внучето си поведен — макар и сляп,
и той излязъл бе юнаците да види.
По прозорци, врати, дувари, керемиди
и плочни стрехи там наоколо, навред,
са хора струпани — и хвърлил да би глед,
той няма никъде на празнина да падне.
И тоя живи мрак от хора, тука жадни
да види надошли юнаците, при пръв
вик: „Идат!“ — урна се — и мигом се такъв
нададе крясък, шум, и блъсък див настана,
и неразбранщина такава се подхвана,
че би й завидял дори самият ад.
За дълго врачките ще има в Каменград
извяхнати нозе да вържат и обтягат,
подпухнали меса со билки да налагат,
по къщи и кръчми с подкачки и псувни
ще има за какво да се разправя с дни…
Само юнаците, притиснати, запряха.
И пред Войводата сега изстъпа Влаха:
„Войводо! Отборни юнаци! Добър час!
Надеждата сте вий на цял народ. На вас
лежи великата задача за изхода
на делото. И днес, когато ви народа
изпраща — своята душа изпраща той!
Бог нека ви крепи десницата и в бой —
отдето пак дави с венците на победа
посрещнем. Цял народ на вази днеска гледа!
Сбран на изпращане, един издига глас —
Войводо! Отборни юнаци! Добър час!“
И емна се отвред и проехтя въздуха
от хиляди гърла там: „Добър час!“… А глухо