Читать «Кървава песен» онлайн - страница 66

Пенчо Славейков

за майсторлък — хвалби тя чака за награда,

и грях му на душа тоз, който сал яде

и на изкуството хвала не въздаде!…

Докато грижната стопанка там станеше

и гости канеше, Дойчин се вече беше

заплеснал в разговор и сребърний съсъд

отпред Войводата, комуто трепи път

поднасяха кафе, обръща и изправя

и му предългата история разправя:

как дядо му, в Масър кога отколя бил

по търговия, там живота бил спасил

на някой си прочут и богаташ кадия,

та той му подарил това, с една кутия

от злато за тютюн. — „Наоколо това,

що е написано с арабските слова,

това е де, кога и как е всичко било —

тук на кадията е образа… Случило

се е това…“ Но тук прекъсна го с ръка

подигнал чашата, прав станал, и така,

и трепетен и блед, подзел Стоимен Брадски,

учител и поет, оратор каменградски:

„Пия наздравица за всички, младостта

които окрили на подвиг и света

любов към родний край им възвиси душите —

които вписаха во книгата на дните,

е денят на славата, и свойте имена —

да ги запази тя на вечни времена!

Наздраве, ратници за слава и свобода —

за първия от тях — за нашия Войвода!“

И гръмнаха отвред: „Наздраве! Да живей!“

„Пия наздравица… О, нека вечно грей

в свободни дни това, и в робство що е гряло

в душите бащини — на щастие начало:

духът на волност, дух на пориви свети!

Пия за нашите и майки и бащи!

Юнаци раждали на робството в тъмата —

те няма да родят рами и в свободата!“

И гръмнаха отвред: „Наздраве! Да живей!“

А щом да тресне вик и буйно закънтей,

пронесен надалеч там горе от чердака,

събрания народ, кой знай какво да чака

на двора, емне го — и дълго след това

не млъква: „Да живей!“ — и с трясък и мълва

през двори из града повтаря се и носи.

И пак подхвана реч поета къдрокоси,

и мигом тишина и близо и далеч

настана: угоди с наздравната си реч

на всички, и дори на самия Войвода,

и нему тя дойде по сърце и угода,

макар… и кивна му усмихнат той с глава.

"Другари! Прости са великите слова,

с които истини в света живота ражда;

сърцето свят завет в таквиз слова обажда,

възторг и свят завет най-свиден на света.

Стъкмена е в таквиз слова и песента,

която ще запей, когато заминава

дружината на бой за подвизи и слава:

"Към нази цял народ обърнал е очи!

През гръм на пушките отвсякъде ечи

един и общи вик: на смърт или свобода!