Читать «Кървава песен» онлайн - страница 66
Пенчо Славейков
за майсторлък — хвалби тя чака за награда,
и грях му на душа тоз, който сал яде
и на изкуството хвала не въздаде!…
Докато грижната стопанка там станеше
и гости канеше, Дойчин се вече беше
заплеснал в разговор и сребърний съсъд
отпред Войводата, комуто трепи път
поднасяха кафе, обръща и изправя
и му предългата история разправя:
как дядо му, в Масър кога отколя бил
по търговия, там живота бил спасил
на някой си прочут и богаташ кадия,
та той му подарил това, с една кутия
от злато за тютюн. — „Наоколо това,
що е написано с арабските слова,
това е де, кога и как е всичко било —
тук на кадията е образа… Случило
се е това…“ Но тук прекъсна го с ръка
подигнал чашата, прав станал, и така,
и трепетен и блед, подзел Стоимен Брадски,
учител и поет, оратор каменградски:
„Пия наздравица за всички, младостта
които окрили на подвиг и света
любов към родний край им възвиси душите —
които вписаха во книгата на дните,
е денят на славата, и свойте имена —
да ги запази тя на вечни времена!
Наздраве, ратници за слава и свобода —
за първия от тях — за нашия Войвода!“
И гръмнаха отвред: „Наздраве! Да живей!“
„Пия наздравица… О, нека вечно грей
в свободни дни това, и в робство що е гряло
в душите бащини — на щастие начало:
духът на волност, дух на пориви свети!
Пия за нашите и майки и бащи!
Юнаци раждали на робството в тъмата —
те няма да родят рами и в свободата!“
И гръмнаха отвред: „Наздраве! Да живей!“
А щом да тресне вик и буйно закънтей,
пронесен надалеч там горе от чердака,
събрания народ, кой знай какво да чака
на двора, емне го — и дълго след това
не млъква: „Да живей!“ — и с трясък и мълва
през двори из града повтаря се и носи.
И пак подхвана реч поета къдрокоси,
и мигом тишина и близо и далеч
настана: угоди с наздравната си реч
на всички, и дори на самия Войвода,
и нему тя дойде по сърце и угода,
макар… и кивна му усмихнат той с глава.
"Другари! Прости са великите слова,
с които истини в света живота ражда;
сърцето свят завет в таквиз слова обажда,
възторг и свят завет най-свиден на света.
Стъкмена е в таквиз слова и песента,
която ще запей, когато заминава
дружината на бой за подвизи и слава:
"Към нази цял народ обърнал е очи!
През гръм на пушките отвсякъде ечи
един и общи вик: на смърт или свобода!
Юнаци отборни в бой води млад Войвода.
Словата с подвизи ний днес ще осветим.
На бой! Последен бой! И ний ще победим!
Един е общий вик: на смърт или свобода!
Юнаци отборни в бой води млад Войвода.
Живота е живот за онзи, който знай
свободен да умре за родния си край,
слял своя с общий вик: на смърт или свобода!
Юнаци отборни в бой води млад Войвода.
От днеска се за нас започва пак живот.
От хора и раби днес ставаме народ,
с един и общи вик: на смърт или свобода!
Юнаци отборни в бой води млад Войвода.
Горд пред юнаците развява се байрак!
И горди с него са юнака до юнак —
чуй общия им вик: на смърт или свобода!
Юнаци отборни в бой води млад Войвода.
Върви до брата брат и до бащата син.
Заместят хиляди в бой падналий един —
чуй гордия им вик: на смърт или свобода!
Юнаци отборни в бой води млад Войвода.
Разцепи въздуха отново: „Да живей!“ —
и не замръкна той за дълго там. А ей