Читать «Кървава песен» онлайн - страница 63
Пенчо Славейков
и техните дела не са били без плод.
Не са вървелите тъй само слепишката
и заловени все за пеш на гърчолята.
Тук няма ни един светия грък, за цяр!
Светия ли било, апостол или зар,
били какви били — все българи са тия.
Свой грешник по е свят от чуждия светия!
И майка божия, Христос и Саваот
самичък, ето, виж… Живял е тук народ —
и си е сътворил храм истински народен.
Такъва само храм и богу е угоден —
такъва само храм: с светии за народ,
не отрицатели на свят що са живели,
тропари не за смърт, а на живо пели.“
— „Такива санким, де, каквито пееш ти.“
„Не гледай мене! Туй, що Стою хорати,
той знае на кого и за какво го казва.
Той не за глупости от кулата си слязва…
Разбираш?“
— „А бе, то, разбирането тук
е лесно… Ако съм на книгата неук,
все поразбирвам пак. Но тая псалтикия
ти дето пееш, май таквиз… На, ето тия
ти дето за царе разправяш, май таквоз…“
„Какви: таквиз-таквоз? Не дрънка ти насвос
тоз, който е пред теб. И ще ти кажа ази:
такава черкова не само тук, по нази,
а нийде няма. Да, прочут е и богат
от всички градове тъдешни Каменград,
но други хиляди таквиз да ти намеря.
На тая черкова с пари се не измеря
богатството, така да знаеш ти от мен.
Добре че никой я не знай до днешен ден —
тъй ще утрае тя. Че биха я с земята
сравнили, ако би угадили турчата
какво е писано по нейните стени,
какво съкровище е тя на старини…“
Тук спре Мъдрителя и дума не дорече
изгледа дъртия клисар и го повлече
за рамото таме на черквата насред:
„Тук гледай! — и му с пръст посочи: — Тук отпред
владишкий трон, току на върха му изтесан —
трапеза видиш ли? На нея ряпа, чесън,
пиперки… Вгледай се в ония, що седят
там: седнали са те, но не за да ядат —
шушукат нещо си… То Тайна е вечеря!
И гледай как Христос ги изпод вежди смеря,
с протегната ръка, към тях издигнал пръст.
И тоя е Христос, и него тежък кръст
очаква: но не кръст за вярата в задгробен
живот, а вярата, че на народ поробен
да се помогне все и тука би могло.
Тежко на тоя, що от земното тегло
спасение отвъд во небесата дири!
Носът си тоз Христос не в небесата вири.
Това е Тайната вечеря на борци —
това е заговор… това са то светци,
които с идеал сами си готвят въже…
Един се в небеса, друг во земята лъже…
Блазе им!“
Дълго ощ Мъдрителя така
разправя, ту отсам показвайки с ръка,
ту тамо, и така я сплете и подкара,
и в думите му тъй се вяра и невяра
боричкаха, а че и присмех… сиромах
клисаря се съвсем замая и го плах
току поглеждаше, едвам разбрал тук-тамо
по някой думица, и зяпаше го само.
От тридесет годин той тука бе клисар,
от тридесет годин пред божия олтар
свещи и кандила реди, гаси и пали —
и хора всякакви са в черкова идвали
и са я гледали, и все по нещо реч
е чувал той от тях, но тоя тука веч
удари я съвсем през суровото гръсте.
И стария клисар се неведнъж прекръсти,
и без да гледа де Мъдрителя с ръка
му сочеше и що разправяше, така
безсмислено вървя подире му и само
се сепна чак кога усети, че за рамо
го яко залови Мъдрителя и пак,
до устни пръст допрял за нещо негли в знак,
посочи горе там, на изхода отляво,
над вратнята: „Виж тук. Икона ей такава
съм виждал в нашенско, во Охрид, е, дете