Читать «Кървава песен» онлайн - страница 63

и техните дела не са били без плод.

Не са вървелите тъй само слепишката

и заловени все за пеш на гърчолята.

Тук няма ни един светия грък, за цяр!

Светия ли било, апостол или зар,

били какви били — все българи са тия.

Свой грешник по е свят от чуждия светия!

И майка божия, Христос и Саваот

самичък, ето, виж… Живял е тук народ —

и си е сътворил храм истински народен.

Такъва само храм и богу е угоден —

такъва само храм: с светии за народ,

не отрицатели на свят що са живели,

тропари не за смърт, а на живо пели.“

— „Такива санким, де, каквито пееш ти.“

„Не гледай мене! Туй, що Стою хорати,

той знае на кого и за какво го казва.

Той не за глупости от кулата си слязва…

Разбираш?“

— „А бе, то, разбирането тук

е лесно… Ако съм на книгата неук,

все поразбирвам пак. Но тая псалтикия

ти дето пееш, май таквиз… На, ето тия

ти дето за царе разправяш, май таквоз…“

„Какви: таквиз-таквоз? Не дрънка ти насвос

тоз, който е пред теб. И ще ти кажа ази:

такава черкова не само тук, по нази,

а нийде няма. Да, прочут е и богат

от всички градове тъдешни Каменград,

но други хиляди таквиз да ти намеря.

На тая черкова с пари се не измеря

богатството, така да знаеш ти от мен.

Добре че никой я не знай до днешен ден —

тъй ще утрае тя. Че биха я с земята

сравнили, ако би угадили турчата

какво е писано по нейните стени,

какво съкровище е тя на старини…“

Тук спре Мъдрителя и дума не дорече

изгледа дъртия клисар и го повлече

за рамото таме на черквата насред:

„Тук гледай! — и му с пръст посочи: — Тук отпред

владишкий трон, току на върха му изтесан —

трапеза видиш ли? На нея ряпа, чесън,

пиперки… Вгледай се в ония, що седят

там: седнали са те, но не за да ядат —

шушукат нещо си… То Тайна е вечеря!

И гледай как Христос ги изпод вежди смеря,

с протегната ръка, към тях издигнал пръст.

И тоя е Христос, и него тежък кръст

очаква: но не кръст за вярата в задгробен

живот, а вярата, че на народ поробен

да се помогне все и тука би могло.

Тежко на тоя, що от земното тегло

спасение отвъд во небесата дири!

Носът си тоз Христос не в небесата вири.

Това е Тайната вечеря на борци —

това е заговор… това са то светци,

които с идеал сами си готвят въже…

Един се в небеса, друг во земята лъже…

Блазе им!“

Дълго ощ Мъдрителя така

разправя, ту отсам показвайки с ръка,

ту тамо, и така я сплете и подкара,

и в думите му тъй се вяра и невяра

боричкаха, а че и присмех… сиромах

клисаря се съвсем замая и го плах

току поглеждаше, едвам разбрал тук-тамо

по някой думица, и зяпаше го само.

От тридесет годин той тука бе клисар,

от тридесет годин пред божия олтар

свещи и кандила реди, гаси и пали —

и хора всякакви са в черкова идвали

и са я гледали, и все по нещо реч

е чувал той от тях, но тоя тука веч

удари я съвсем през суровото гръсте.

И стария клисар се неведнъж прекръсти,

и без да гледа де Мъдрителя с ръка

му сочеше и що разправяше, така

безсмислено вървя подире му и само

се сепна чак кога усети, че за рамо

го яко залови Мъдрителя и пак,

до устни пръст допрял за нещо негли в знак,

посочи горе там, на изхода отляво,

над вратнята: „Виж тук. Икона ей такава

съм виждал в нашенско, во Охрид, е, дете