Читать «Кървава песен» онлайн - страница 61

пошепна… А, извит, самичък даде знак —

в миг из юнаците изстъпи млад юнак,

прихвана знамето и го на вис издигна

и до Войводата застана — залп изригна,

друг, трети… гръмнаха камбани пак, и вик

разцепи небеса. Приведе ясен лик

Войводата и пръв целуна мълком кръста,

а после знамето… Навалицата гъста

се урна изведнъж отвсякъде, напре

и завълнува се, като в вълни море

към бряг, към знамето: един се друг преварят,

и в блъскотията един за друг немарят,

а бързат кой да се примъкне по-напред

и с клетва да даде пред знамето обет,

обет и на живот и смърт с вразите в битва.

Неволно поп Матей, и треби и молитва,

прекъснал, зина пак да каже нещо реч;

но видел врявата, и че едва ли веч

ще иска някой там да слуша, се извърна

с яд: „Дявол! Всичко се наопаки превърна!

Започна както бях стъкмил, а на, не би —

Хърцои!“…

Тук през реч Белина го преби:

— „Не се коси! Върви то вече, както може…

Народ е то, не е молитва: Свети боже —

и прочая докрай. Народ е, неразбран!

Той малко ще да знай, че поп Матея план

си имал, знамето как да свети, за слава —

на който му отзад и план и речи дава…“

Но тук Белина тъй изгледа поп Матей

и дигна кръст: „Дъртак! На другиго ти пей

таквиз… че като те в главата сврасна с кръста!“

И връцна се и през навалицата гъста

изви за в черкова, а подир него там

свещениците. Тук опомни се и сам

Белина и, с шега да може да заглади

словата си, литна подире му… Нададе

рев и заблъска се навалицата в миг,

и сблъска го и пак повлече татък с вик

навън, където сви байрака там развений.

А две старици там, до портата възпрени,

из свилени сита пшеничени зърна

разхвърлят. Обичай от вехти времена

е то. И поп Матей бе за това поръки

особни дал. Зърна пшеничени, от стръки

най-отборни, бере най-отборен жътвар

и ги по Коледа пред божия олтар

донася — там над тях молитва се отчита

особна… и сеяч на пролет, за честита

сеитба, нивата най-първом ще засей

с тях. Младоженците кумът под полилей

посипва с тях зърна, след свършване обряда

венчален; радостна свекърва двойка млада

посреща дома с тях, отвън при къщний праг:

тях и през люлката на рожба първенак

прехвърлят: тъй се е от памтивек познало —

с благословията на хляба отначало,

което почва, то с добър завършва край —

и чест и благодат в живота ще познай

тоз, който с хляба е съдбата си захранил —

и с вяра в хляба е живота си забранил.

На подвиг младите борци благослови

и тука хляба. С тях през улици изви

нататък из града и пръсна се народа.

А с знамето напред и младия Войвода

начело, свърнаха, съзвани на съвет,

отбраните мъже и целий комитет

за у Дойчинови, където ги причака

приветния стопан, трапеза на чердака

приготвил зарад тях.

Заглъхна, запустя

черковний двор широк, и волно затрептя

отново слънцето на плочите мермерни:

и цяла черквата, со стрехите си черни

и мъхав покрив, в миг на пладнешкий смях

в лучите се смълча. През двора тамо Влах,

кой знае закъде опътен, бавно мина

замислен, свел глава, огледа се, отмина

към горните врата и някъде се скри

нататък: погнати, претрополяха три

деца… Прегънато, едното се изправи

и тръгна по ръце, преви се и направи

тъкла… Из черквата излезе поп Матей