Читать «Кървава песен» онлайн - страница 52
Пенчо Славейков
и се отмятаха на подплес настрани…
Отвътре скритите мълчаха… Замълчаха
и вънка. — Край стени промъкнаха се Влаха,
Китан Загореца, Хъшлака, Влад и Смил,
понесли брадви. Пръв Загореца, извил,
халоса с брадвата вратата, с лост подпряна
отвътре. И гърмеж и емнат вик престана,
като по заповед — и само как пращи
дебелата врата бе чут, и как ехти
отвътре в пустий двори удар подир удара.
А брадвите една по друга се в превара
върху й сваляха, додето изскриптя,
на дългите рези увисна, изпращя,
навътре в двора се тя навали и урна —
през нея шумно се навалицата втурна,
таме по стълбата претрополя за миг,
и да троши врати и прозорци се с вик
нахвърля. Изведнъж, тъй както беше бясно
полетяла напред, се урна пак несвясно
назад по стълбите: през джаснати врата,
вдън тъмний коридор, внезапно изехтя
отвътре дружен залп и дим и огън блъвна —
и с вик из стаята низамите се стръвно
изсипаха навън. Нахалос профуча
нечакания залп и татък изеча
високо пролетял над глъхналите двори.
Един и друг куршум, отплеснати в простори,
просвириха далеч, а срещните стени
пък други тук и там разкъртили — вълни
прах от мазилката по тях избиха само.
И на Хъшлака там над схълменото рамо
изписка лют куршум витий му мустак
опърли. Сепнат се намръщений Хъшлак
извърна, тъкмо там чаушина когато,
полетял на навън, се беше на вратата
изправил — сви, изви и с тежкия топор
го сврасна в челото… И чак на равний двор
се пръсна мозъка отхвръкнал през чардака.
Да беше мерил, пак едва ли би Хъшлака
можал улучи тъй — и грохна подкосен
назад юначния низам. А разярен
се втурна в стаята Хъшлака, ей и Влаха,
а ето и Китан — и с брадвите косяха
де кой попаднеше. Едина само Смил,
и поразен и ням, се беше тамо свил
край бялата стена, когато префучаха
низамите навън и в двора полетяха
да бягат — и тогаз остана си той пак
недвижен. Храбър бе и угледен юнак,
но го за първи път гърмеж залпен слиса.
Пръв път що е барут юнака помириса.
През двора между туй ударили на бяг,
летяха плахите низами — едни чак
високия дувар наети да прескачат:
и строполясват се назад и пак се качат,
а други — ето го един едвам възйет,
и тъкмо горе се изправяше с ниет
да скокне — изотзад куршумът го превари
и, както беше се изправил, се стовари
той възнак долу. Веч на никъде изход
не виждайки, и вред сградени от народ,
налитащ върху тях, оръжие хвърлиха —
и дигнаха ръце… На стръвната и лиха
тълпа, един от тях, настръхнал, се опре,
и към налитащий върху му Грах се взре
и зъби стиснати изскърца, пушка дигна,
изви — дебелий Грах не хъкна и не мигна
и грохна по очи, от тежкия кондак
халосан в темето — и десния му крак
отзад се дигна, сви и дигнат затрепера…
А вече с брадвата налетя Чер-Чемера
и сврасна през ръце низама — в кръста Смил
го смушка с ножа си касапски… Както вил
той беше пушка пак, за нов удар померил,
се възнак сгръмоля, пречупени разперил
ръце, превърна се, изблещени изви
очи, и пръсти вби и впи и улови
пръстта — а вече там върху му навалиха
отвред и почнаха над трупът мъртъв лиха
разправа: сбъхтаха нещастника, и с див
рев го замачкаха с крака… Едничък жив,
от нарастналата подир това разправа,
остана — в дивата гонитба, вик и врява,