Читать «Кървава песен» онлайн - страница 52

и се отмятаха на подплес настрани…

Отвътре скритите мълчаха… Замълчаха

и вънка. — Край стени промъкнаха се Влаха,

Китан Загореца, Хъшлака, Влад и Смил,

понесли брадви. Пръв Загореца, извил,

халоса с брадвата вратата, с лост подпряна

отвътре. И гърмеж и емнат вик престана,

като по заповед — и само как пращи

дебелата врата бе чут, и как ехти

отвътре в пустий двори удар подир удара.

А брадвите една по друга се в превара

върху й сваляха, додето изскриптя,

на дългите рези увисна, изпращя,

навътре в двора се тя навали и урна —

през нея шумно се навалицата втурна,

таме по стълбата претрополя за миг,

и да троши врати и прозорци се с вик

нахвърля. Изведнъж, тъй както беше бясно

полетяла напред, се урна пак несвясно

назад по стълбите: през джаснати врата,

вдън тъмний коридор, внезапно изехтя

отвътре дружен залп и дим и огън блъвна —

и с вик из стаята низамите се стръвно

изсипаха навън. Нахалос профуча

нечакания залп и татък изеча

високо пролетял над глъхналите двори.

Един и друг куршум, отплеснати в простори,

просвириха далеч, а срещните стени

пък други тук и там разкъртили — вълни

прах от мазилката по тях избиха само.

И на Хъшлака там над схълменото рамо

изписка лют куршум витий му мустак

опърли. Сепнат се намръщений Хъшлак

извърна, тъкмо там чаушина когато,

полетял на навън, се беше на вратата

изправил — сви, изви и с тежкия топор

го сврасна в челото… И чак на равний двор

се пръсна мозъка отхвръкнал през чардака.

Да беше мерил, пак едва ли би Хъшлака

можал улучи тъй — и грохна подкосен

назад юначния низам. А разярен

се втурна в стаята Хъшлака, ей и Влаха,

а ето и Китан — и с брадвите косяха

де кой попаднеше. Едина само Смил,

и поразен и ням, се беше тамо свил

край бялата стена, когато префучаха

низамите навън и в двора полетяха

да бягат — и тогаз остана си той пак

недвижен. Храбър бе и угледен юнак,

но го за първи път гърмеж залпен слиса.

Пръв път що е барут юнака помириса.

През двора между туй ударили на бяг,

летяха плахите низами — едни чак

високия дувар наети да прескачат:

и строполясват се назад и пак се качат,

а други — ето го един едвам възйет,

и тъкмо горе се изправяше с ниет

да скокне — изотзад куршумът го превари

и, както беше се изправил, се стовари

той възнак долу. Веч на никъде изход

не виждайки, и вред сградени от народ,

налитащ върху тях, оръжие хвърлиха —

и дигнаха ръце… На стръвната и лиха

тълпа, един от тях, настръхнал, се опре,

и към налитащий върху му Грах се взре

и зъби стиснати изскърца, пушка дигна,

изви — дебелий Грах не хъкна и не мигна

и грохна по очи, от тежкия кондак

халосан в темето — и десния му крак

отзад се дигна, сви и дигнат затрепера…

А вече с брадвата налетя Чер-Чемера

и сврасна през ръце низама — в кръста Смил

го смушка с ножа си касапски… Както вил

той беше пушка пак, за нов удар померил,

се възнак сгръмоля, пречупени разперил

ръце, превърна се, изблещени изви

очи, и пръсти вби и впи и улови

пръстта — а вече там върху му навалиха

отвред и почнаха над трупът мъртъв лиха

разправа: сбъхтаха нещастника, и с див

рев го замачкаха с крака… Едничък жив,

от нарастналата подир това разправа,

остана — в дивата гонитба, вик и врява,