Читать «Кървава песен» онлайн - страница 47

и на градината през утренния шопот

ослушан, счу Младен чевръсти стъпки, тропот

и шум зад ниский зид таме в отвъдний двор.

И той зачудено впи татък остър взор,

приведен тихо се промъкна край стената,

и през градината, нечуто в мрачината

дошел до ъгъла на каменния зид,

се хепна и възйе… Но поразен от вид

нечакан, дъх запре и смаян тъй застана. —

Широко портите, насреща до сайвана,

разтворени — висок низамин ги е с крак

притиснал и, назад обърнат, дава знак

нататък някому. Пред къщи до самата

врата се трупат рой низами — и в тъмата

опрели гърбове, канатите едни

напъват, други, лост подврели отстрани,

наблягат…

Трясна гръм — и дим и огън блъвна —

ей пак, ей трети път. И утринта безмълвна

подхвана ги и с тях нататък проехтя.

В ням ужас сврените при яките врата

наскочиха. И сам на своята засада,

от своя гръм Младен се сепна в изненада;

а веч низамите, ударили на бяг,

в несвяс се пръснаха, пред тъмний къщен праг

в кръв повален другар оставили… Ей светна

гръм из прозореца… Обади се и метна

Младен в отвъдний двор, където вече с вик,

през джаснати врати отвътре, подир миг

се урна рой мъже — събраните во къщи

среднощи на съвет. И най-напред могъщий

ръст на Войводата изстъпи — до прагът

на поваления низамин на трупът

се спрепна… С шум и вик се тамо навалиха

и другите, трупът в почуда обградиха,

с гърч що се мяташе и стенеше пред тях.

С див рев се изведнъж намръщения Влах

върху му хвърли, в миг му дрехата разкъса

и в раната му впи устата си. В погнъса

го срита Дивисил, а буховеца Влад

го скепса за врата и гнявно го назад

отметна. Но уста все пак да впие свари

намръщения Влах в кръвта, тъй като стари

обичай беше му от вехтий хайдутлук —

и без да сети сам кога и как, и тук

в миг нещо към кръвта го тласна. Той в Балкана

с хайдути заедно от пора още ранна

отрасъл, виждал бе самичък неведнъж

на първий враг в кръвта и най-юначен мъж

да се кръщава тъй — юнащина да кръсти…

И от устата си кръвта избърсал с пръсти,

засрамен и все пак доволен, отстрана

се той изправи там до бялата стена

облегнат.

Между туй, Младен и Делибана,

Дойчин и поп Матей, претърсили сайвана

и плевнята отвъд, се през широкий двор

завръщаха назад, надали вик, топор,

нож, пушка грабнали — каквото който сварил;

и спряха… Като труп левент снага стоварил

насред самия двор, лежеше Борован

(тоз, дето Чиф-и-тек бе в Каменград зован

на подбив), за нозе обвързан и ръце

с въжа, с затъпкани уста, издул лице —

и не помръдва се, пъхти и тежко диша.

Над него струпани, тоз дърпа му каиша,

въжата онзи му прерязва с остър нож,

а из устата му измъкнал шарен пош,

Матей разглежда го и някому се кани

с глава. Пред мъртвия низам оттатък сбрани,

сега се урнаха и другите насам,

и екна нова глъч. Развързан, но едвам

на себе си дошел, се на нозе изправи

и зина и с ръце замаха да разправи

как го извардили, свалили — но пелтек,

какъвто беше си от рода Чиф-и-тек,

така се в думите забързал, запелтечи,

че пръхнали от смях, и проумели вече

сами, събраните наоколо му пак

се пръснаха. За страж поставен в нощний мрак,

ще има той защо в живота си бездомни

и тая тъмна нощ и своя хал да помни.