Читать «Кървава песен» онлайн - страница 42
Пенчо Славейков
а той на дело — прав во всичко онова,
що върши. Ето как — защо така зачуден
ме гледаш, сякаш че току от сън събуден? —
За други времена е твоя идеал —
За други хора. Туй и ти го би разбрал,
да щеше. Времето каквито идеали
изтъкне, само тях еднички би можали
да се надеем да постигнем ний. В тъма
народу робството вековно е ума
изпило, като смок от кравешко виме
млекото — и какво ний мислим и кроиме
за бъдните му дни далечни, той нехай:
ни можа да разбере, нито пък ще да знай!
Жаднее за едно той само — за свобода!
Войводата по-знай от теб и мен народа
и гъделите му. На мечкенски овчар
на буховски орач и бельовски дървар
той не разправя за презморски идеали,
които и без туй не биха те разбрали,
а псува турчина и заповядва тям —
и тъй в сърцата им възбужда гняв и плам
за отмъщение на тези, що са им пили
кръвта и с татула на робството поили
душа им. С заповед е Лазаря из гроб
Исус извел — така и петвековний роб
ще бъде за живот изведен из мъртвило!
Комуто благото е на народа мило,
той нека по-добре народа проумей;
от роб за работа тогава се надей,
кога на работа насила го принудиш,
Войводата така и прави… Ти се чудиш,
не си очаквал ти от мен таквиз слова? —
Когато побелей и твоята глава
помежду българи, кат моята, тогава
самичък песен ти ще да запейш такава.
Да, като тебе бях и аз на младини!
Но както пътника, по върли стръмнини
възйет на връх висок, оглежда там отгоре
под себе си далеч разгърнати простори
и вижда кривите пътеки, запъхтян
през дето е вървял — и ази, озован
така на върхът на живота, с закъсняла
тъга оглеждам се към младостта минала,
към преживените во лутания дни…
И късно разум ми душата осени. —
Когато хляб от теб поиска сиромаха,
хляб дай му, а не му залисувай стомаха
ти с идеали. Да, соколе мой, потрай;
да дойде може би и зарад тях колай
донякога… Сега да преобърнем листа.
Че всяка работа е хубава и чиста,
когато в чисти е ръце, сам знаш и ти —
като е тъй, тогаз ти можеш ли твърди
по съвест, че не са на нашия Войвода
ръцете чисти? Че към пропаст той народа
желай да поведе и веч го е повел?
Не го ли води той все към онази цел,
която ти и аз и всички ний желаем?
Един противно друг защо тогаз да лаем?
От теб да разбера доколкото можах,
ти зарад бъдаще най-вече имаш страх —
да не обърне той свободата в увреда
на самия народ. Тъй може сал да гледа
тоз, който днешното не е добре съзнал.
Един блян на сърце сега ни й оживял —
Свободата! А що отпосле ще да бъде,
Той, който доживей до тях дни, нека съди!
Аз твърдо вярвам, че кога един народ
свободата си сам спечели — с нейний плод
ще знай подир това как и какво да прави.
Свободата, ти знаш как дума даскал Слави
от Бъта, млада е невяста: най-напреж,
ти в къщи гледай как и как да я введеш —
отпосле тя сама как се урежда къща
ще те научи… Тук е работата съща —
ще дойде време и за уред, и тогаз
за разпри може би ще бъде сгоден час!
Или не е така? Онези, що милеят
за общото добро, те тряба да радеят
задружно, в слога. Туй, що правите вий, днес
наежени един на други, като пес
на песа — същото и нему казах вчера,
и тебе ще да го повторя — изневера
е към народа то, към туй, на що е дал