Читать «Кървава песен» онлайн - страница 42

а той на дело — прав во всичко онова,

що върши. Ето как — защо така зачуден

ме гледаш, сякаш че току от сън събуден? —

За други времена е твоя идеал —

За други хора. Туй и ти го би разбрал,

да щеше. Времето каквито идеали

изтъкне, само тях еднички би можали

да се надеем да постигнем ний. В тъма

народу робството вековно е ума

изпило, като смок от кравешко виме

млекото — и какво ний мислим и кроиме

за бъдните му дни далечни, той нехай:

ни можа да разбере, нито пък ще да знай!

Жаднее за едно той само — за свобода!

Войводата по-знай от теб и мен народа

и гъделите му. На мечкенски овчар

на буховски орач и бельовски дървар

той не разправя за презморски идеали,

които и без туй не биха те разбрали,

а псува турчина и заповядва тям —

и тъй в сърцата им възбужда гняв и плам

за отмъщение на тези, що са им пили

кръвта и с татула на робството поили

душа им. С заповед е Лазаря из гроб

Исус извел — така и петвековний роб

ще бъде за живот изведен из мъртвило!

Комуто благото е на народа мило,

той нека по-добре народа проумей;

от роб за работа тогава се надей,

кога на работа насила го принудиш,

Войводата така и прави… Ти се чудиш,

не си очаквал ти от мен таквиз слова? —

Когато побелей и твоята глава

помежду българи, кат моята, тогава

самичък песен ти ще да запейш такава.

Да, като тебе бях и аз на младини!

Но както пътника, по върли стръмнини

възйет на връх висок, оглежда там отгоре

под себе си далеч разгърнати простори

и вижда кривите пътеки, запъхтян

през дето е вървял — и ази, озован

така на върхът на живота, с закъсняла

тъга оглеждам се към младостта минала,

към преживените во лутания дни…

И късно разум ми душата осени. —

Когато хляб от теб поиска сиромаха,

хляб дай му, а не му залисувай стомаха

ти с идеали. Да, соколе мой, потрай;

да дойде може би и зарад тях колай

донякога… Сега да преобърнем листа.

Че всяка работа е хубава и чиста,

когато в чисти е ръце, сам знаш и ти —

като е тъй, тогаз ти можеш ли твърди

по съвест, че не са на нашия Войвода

ръцете чисти? Че към пропаст той народа

желай да поведе и веч го е повел?

Не го ли води той все към онази цел,

която ти и аз и всички ний желаем?

Един противно друг защо тогаз да лаем?

От теб да разбера доколкото можах,

ти зарад бъдаще най-вече имаш страх —

да не обърне той свободата в увреда

на самия народ. Тъй може сал да гледа

тоз, който днешното не е добре съзнал.

Един блян на сърце сега ни й оживял —

Свободата! А що отпосле ще да бъде,

Той, който доживей до тях дни, нека съди!

Аз твърдо вярвам, че кога един народ

свободата си сам спечели — с нейний плод

ще знай подир това как и какво да прави.

Свободата, ти знаш как дума даскал Слави

от Бъта, млада е невяста: най-напреж,

ти в къщи гледай как и как да я введеш —

отпосле тя сама как се урежда къща

ще те научи… Тук е работата съща —

ще дойде време и за уред, и тогаз

за разпри може би ще бъде сгоден час!

Или не е така? Онези, що милеят

за общото добро, те тряба да радеят

задружно, в слога. Туй, що правите вий, днес

наежени един на други, като пес

на песа — същото и нему казах вчера,

и тебе ще да го повторя — изневера

е към народа то, към туй, на що е дал