Читать «Кървава песен» онлайн - страница 41

— „Добре е, отче, туй що казваш ти, добре.

Разбирам. Ала мен, мен кой ще разбере?

Аз виждам ясно той каква игра играе —

и зорът му що е… Че нему се желае

да вземе делото всецяло сам в ръце;

той има само туй най-вече на сърце:

той да нарежда, той да дига и да слага,

той тук, той там, той вред — където той наляга,

там да върви! И вий му дадохте в ръка

власт за това! Или, или не е така?…

За свойте работи народът дотогава

заляга, докато за свои ги съзнава,

докато юкът им сам носи ги на плещи.

А днес? Той отстрана ще гледа и сумти

отпъден — отреден на някакъв войвода,

насила волята да върши… За свобода

ако въстава, той въстава не че аз,

ти, той и някой друг му дрънка во захлас

таквиз и онаквиз идеи неразбрани,

а че болежът на развредените рани

на туй го нуди. Знай и вярва той това,

не що му бъхтим ний в коравата глава,

а що душата му, сърцето му що трови.

Ний ново здание градиме, а основи

му туряме гнилеж — и то ще се срути

при първий вихър… Но защо ли са хорти!

Нали Войводата един ще разпорежда?

Во всичко, казвате, едничката надежда

че той е, делото че само той докрай

ще да изкара?… Но там, сабя де играй

и пей куршум, кому е сигурен живота?

А случи ли се пръв самичкия Войвода

да падне в бой — тогаз? Отново под хомот —

и двойно по-жесток, безпомощний народ

ще да превие врат… Желаеш ли свобода

народу, ти не се поставяй над народа —

а с него заедно върви, дели беди,

дели и тържества. Клон от дъбът бъди!

Откърши ли те гръм — смъртта ти да не сети

могъщий дъб: един падна от клоновете,

но все са читави пак другите, и с тях

пред бурите се горд изправя той без страх.

Така разбирам аз и за това се боря.

Мълчах и траях — но пред вази ще разтворя

днес картите си, та“…

Но бързо Дивисил

сега подзе: — „Така, така е, синко мил.

Ти мислиш може би и хубаво и здраво;

но мене позволи да ти го кажа право —

ти млад си! Откак свят светува, на света

прибързана всякога била е младостта:

че тя ни хората, ни живота знае

тъй, както трябува — и повече мечтае,

по-малко мисли. Тя с идеи и мечти,

като топола се издига в висоти —

но затова пък тъй и слаба сянка сени!

И не под нея се отбива заморений

от жега пътник. Аз не първи път сега

те слушам да роптайш, и слушам те с тъга

против Войводата светкавици да мяташ,

като че ли против измамник — а не смяташ,

че като теб и мен е българин и той…

Ако за делото той има възглед свой,

нима това е грях? Грехът е, че и двама

сте вироглави вий и в сляпа се измама

безсмислено един вий хвърляте на друг!

За оран впрегнати в един и същи плуг,

по свой кеф всякому се иска да го тегли,

и чупите му сал вий жилавите жегли.

Тежко на нивата оставена на вас

да я орете! Днес такъва ли е час —

за препирни нима сега е тъкмо сгода?

Да сте се по-напред препирали! Народа

от вази чака днес, на вас се е предал,

а вий? — Едина се нацупен в къщи сврял,

кат млада булка по Великден без премяна,

а друг се разфучал, кат хала во Балкана,

та и насреща му не се стои биле!

И то защо? Ей тъй, нахалос, нафиле —

за онзи, дето вей… И двамата сте прави.

Но кой е крив, кога и двама сте с корави

глави!… Ти прав си, да, но прав си на слова,