Читать «Кървава песен» онлайн - страница 4

книжата. Но не би задълго и това.

Извърнал на ръка подплесната глава,

той към потонът се унесено загледа:

за пръв път в пъстрата и стройна разпореда

съзря той смисъл — в туй, което е дълбал

с длетото си резач и с четката въртял

зографин, докато изтъкнат ред картини

по воля може би на щедри домакини.

Там с варакосани изпъкнали бразди,

потонът е кръстом на четири връсти

сделен. И всяка връст, с бои особни, има

особен изглед: пролет, лято, есен, зима…

— Поле се зеленей над вратнята, отпред,

обсипано с цветя: кокиче, гороцвет,

жълт смин, червен божур, зимбили и лалета;

а татък, дето се привършува полето,

се вижда нисък плет от някой полугар —

разтирил стадо, млад усамотен овчар,

подплеснат на кривак, с цафара медна свири,

и дългий му перчем по вятъра се шири,

по вятъра, що вей в цвят буен дървеса…

— Разтварят се отвъд пък други небеса:

ей слънцето посред, на пладне спряно, грее —

пшеничен златен клас в полето се желтее;

жътварки, на постат прекършили снага,

чевръсто сърпове повели са в ръка,

а спретнат драгоман вий с вителя вързопи —

и в угледни кръстци нарастват тежки снопи.

Зад тях се равен път нататък криволи,

по него мудно се извиват ред коли,

отвозвайки плодът към равните хармани…

— Оттамо изведнъж се, с облаци застлани,

есенни небеса тъмнеят в далнини:

лозари весели — мъже, моми, жени —

с широки кошници, понесени на рамо,

към поставът вървят, покачения тамо

на процепа аргат поема от ръце

поднесения плод с улебнато лице,

подметнал, види се, при туй шеговна дума.

А гойни волове, разпрегнати край друма,

помахвайки с опаш, спокойно си пасат.

На кичестий орех, зад синура отвъд,

възрастнати деца по клони се съзират…

— Оттук, зад среднята преграда, се простират

вериги планини в таинствен полумрак

и ширят се безкрай поля, повити в сняг.

И селце, скътано помежду две долчини,

нататък се видней — из ниските кумини

на стълбове се вий прозрачно-синкав чад…

Сред тая сетня връст е кръг продълговат

отмерен — вътре в особена картина:

на гости сбрана е там весела дружина.

Трапеза на витло е в стаята посред

извита — и седят, тъй както му е ред,

пред нея: попът, кум, кума и стари свати,

по них и целий род… Там две калини млади

поднасят гозби; сам, на челото с червен

перник, обхожда ги напетий младожен,

и с бъклица в ръка честити гости кани…

А права там стои, во свилени премяни,

неотсрамената невяста, с вит и свит

над челото венец, и с було лик прикрит.

Напъват се свирци там в къта отстранени

и зяпат ги деца, край тях накуп стълпени…

А целия потон, изкусно той сделен

на четири връсти, с венец е обграден

наоколо, венец от ветки позлатени —

дафина и чемшир… Там дето са словени

разделните бразди — там на самата сред —

разцепена виси примамливо на глед

червена, кървава узункюприйска диня:

по заръките от самата домакиня

издялана е тъй и там насред е тя

наместена. И кой не би й мисълта

досетил? — както е тя сочна и наляна,

да се налива тъй коляно по коляно

и зрей за съдбини честити дом и род;

и както семките на тоя сладък плод,

да се множат така и челяди, на бога

по воля — за живот во благодат и слога.

Несетно погледи Младен изви в захлас