Читать «Кървава песен» онлайн - страница 33

на изпреварване прескачат татък копка —

тез с барабар нозе, ония с тирнат бях;

хе татък пък едно, подхвърлило калпак,

огъва се, ръце подйело, да го хване —

придябва друго в миг, през рамо го прехване,

отритне го и с смях отбягва настрани…

Ей върволицата полека стръмнини

подйема — дето са, на върхът, и граждани

и селяни с зори на празник насъбрани.

Отколя някога на света Петка храм

било на тоя връх. И пазело се там,

от нейната ръка уж, прешлен чудотворен,

увит во платънце чохяно и затворен

в кутийка сребърна. Днес зарад тоя храм

в селата оклони и в Каменград, едвам

у стари хора е запазен тъмен спомен…

От кърджалиите подпален, вероломен

пожар следите му свети е изличил,

и само тесния олтар къде е бил

съзира се сега, и камъка престолен,

децата бабки де изравят. Шумен сбор,

на някогашния широк черковен двор,

на пролет сбира се, според обичай стари…

Подир молебствие, весден пищят цафари

и гайди и зурли, и тъпани бумтят;

весден сборяните се шумно веселят —

и сякаш веселби не щат се нивга свърши.

Ей вито се хоро и тук и тамо кърши;

преплитат се нозе с нозе и надалек

от тропота чевръст се чува спрепнат ек.

Шумят и мятат се надиплени фустани;

като божур цъфтят лица, и през засмяни

уста, ред зъби се кат маргарит лъщят;

ергенски погледи прехласнато блестят,

изпод калпачета до вежди накривени…

И вий се пъстър низ, моми с момци словени,

ту кротко залюлян престъпва, ту с чести

отмерни разкрачи и вихром полети

напред, където го млад хороводник води,

размятал ален пош. Наравно с него ходи,

под мишца гайда сврял, оръфаний гайдар —

по него тътри се изпъчен тъпанар

и буха тъпана що му е сила мъжка,

от опакото в такт пришибвайки с шубръчка.

Ей хороводник пръв се пуша заморен;

изстъпва друг, и той замята пош червен —

подвиква, крак през крак преплита и се кърши,

и витото хоро, подобно горско върше,

от вихри веяно, далеч разгърне ред,

извърне, свий, извий и полети напред.

Окол хорото е най-буйна глъч и врява.

Сергии разпрострял, евреина продава

тук свойте пръстени, мониста, обеци

и огледалца — куп девойки и момци

пред него трупат се: отпреде им разставя

той стоката и с хъз за нещо им разправя,

подмигва, маха им с разперени ръце,

изюдил лунаво пипонесто лице…

До него габровец, со бозеви потури,

на голата земя е брустове, костури,

гаванки, ножчета и свирки навалил,

и сякаш да го е там някой насадил

да мъти, от место не се дори поклаща,

а купувачите посреща и изпраща

сал с „заповядайте“, „земете си“ и сам

си нещо в скутите човърка… По-натам

млад бакърджия е бакрачи и сахани

изпънал да лъщят на слънце. Замотани

юлари и въжа отвъде е настлал

прегърбен мутафчи и с клекналий гаджал

до него нещо си разправя се полека…

Цял ред сергии се нататък надалеко

повличат, и гъмжи навалица край тях,

като мравуняци на припек. Глъч и смях

отвсякъде ехти, отвсякъде припира.

Тук с табла на глава, в тълпата се провира

чер симитчия — там кърчази со шербет

понесъл, други се промъква пък напред,

тук край децата се увъртат халваджии,

там, що им глас държи, гърланят бозаджии…

И вик и блъскотня. А в ведри небеса

запряно, слънцето се като че в гласа

на шумната тълпа ослушва и засмени