Читать «Кървава песен» онлайн - страница 31
Пенчо Славейков
ще кити — блясъка, от тебе що сияй,
тям той и само той величие придава.
Без тебе бързо би световната забрава
обеззначила тях — кат бисерний гердан
комуто липсува ялмазът, нескован
добре и някъде изгубен… В дни отдавни
живели са тъдез, в гъстаците дъбравни,
жреци пустинници. Таинствений им храм
е бил под старите свещени буки, там
възйети царствено сред равната поляна,
прегърнати, един на другиго ослана…
И в книги спазени от предвековни дни
белязано е, тук че хорски съдбини
жреци са гаткали — по бягът лъкатушен
на пенния поток, или пък от подслушан
в потайна доба шум на тъмните листа,
таинствен разговор повели там в нощта: —
и слушал земний син през тях гласът небесен,
пред жъртвений олтар в мечтания унесен
склонил глава. Дали гадател вдъхновен
тогаз ще е дозел, че съдбоносен ден
ще дойде някога и тук, над изличени
следи на тоя храм, за сетен път решени
ще бъдат съдбите на цял един народ —
че през реки от кръв той ще подири брод
и взор обезумял от господа отвърнал,
сам в ужас може би веригите прегърнал,
живот ще повлече отново пак в тъми!…
На кръстопъти ход съдбата преломи —
и литна, небеса току-що разведрени
тя с костелива длан зловещо да засени.
Песен трета
КАМЕНГРАД
Там, в онзи дивен кът, където Луда Яна
от средногорските клисури отървана,
към равнините се затиря с порив млад,
цъфти и хубавей прочутий Каменград.
Завидна, рядка чест е имал той отколя.
Когато родний край под робската неволя
въздишал и кълнал тегловните си дни,
за слава минала, за волни съдбини
унесен в блянове — свободни и честити
каменоградци под султанската защита
живели. И не смял иноплеменец враг
незван, неканен да престъпи техний праг,
да слезе на конак при тяхното огнище,
ни врания си кон в наоколно землище
на паша да отбий… Но екне ли тръба,
та правоверните извика за борба —
под свойте пряпорци се струпвали тогава
каменоградците, наравно бойна слава
те редом с гордий си властител да делят
и чуждото добро да требят и пленят…
Во летописите на Будим и Виена,
и на Унгария, накръз опустошена,
е отбелязано: вред, вълчия калпак
където се вестял, глъхвали в буренак,
подобно гробища еврейски, по години
села и градове, полета и долини…
Но с нови времена и нов настанал ред.
Каменоградците, дома и по гурбет,
сами на себе си надежда и ослана,
залягат с мирен труд за своята прехрана,
и над огнища им е божий благослов.
И в братска задруга и слога и любов,
оседнали, сега спокойно те живят…
Напети къщици се угледно белеят
и радват погледа там с охолний си вид;
като кован гердан се вие зид до зид,
градини сенчести и равни бели двори
опасвайки, далеч до тъмното предгоре,
