Читать «Кървава песен» онлайн - страница 25

обади се един: — по него ей завърна

и други отстрана: — „Трай, бабо, за кравай!

И бае ти Стоян такива знай да бай!“ —

„Трай, трай — когато ти не стиска! — тук и трети

подзе: — Нали се спи на турчина в ръцете

като на мек памук!“ И глъч и смях и вик…

А продължи така, прекъснат сал за миг,

пак Брадестил: „Така все повече отърва.

Да се не тюхкаме отпосле, и тепърва

да мислиме. И мен… с едина вече крак

съм в гроба, казва се… и мен ми е мерак

по-скоро да река: Амин, Христос възкресе!

С амин се някога и дявола понесе

към пропастта. Една България и две

да са готови — не, и три! — и во главе

на едного или на двайсет воеводи,

пак — до желаното все няма да се доде.

Аз казвам: чакайте Сърбия да припре

отвъд, тогаз оттук — че виж как се пере,

та турчин ли?!… И туй недейте вий забравя:

кой както му се ще, така да си разправя,

а турчинът не е ни слаб, нито изгнил;

и други той е бил и други е надвил,

не се ли притече да им помогне някой…

Самичък ли си ти, опявай го и врякай…“

„Не врякай! — сопна се тук гнявно поп Матей,

прав скокнал: — Който трай, тоз, който сам не смей,

ще бъде роб до гроб…То лесно тъй се дрънка,

че някой ще да се за наша чест отвънка

застъпи. Кой ли пък за чуждото милей?

Тежко му, който се на чуждо слънце грей!

Туй да го знаете… Тоз, който ще въстава,

той нека само се на себе си надява.

Ни сестра Сърбия, ни дядо ти Иван

За нази нявга щат почеса длан о длан —

туй да го знаете… Защо сал разговори?

Че щяла Сърбия война уж да отвори…

Да, ще отвори тях, но тъй саде на лаф!

Отец Паисия, що казува, е прав:

«Това ти е народ в дела и мисли дребен,

между народите народ най-непотребен!»

На божий свят му е такава ориста…

Залудо също е така и мисълта,

че дядо ти Иван чуй наший писък кански.

Навремето самси и Дибич Забалкански

е казал: «Българи, недейте дига шум,

налягайте си го… та сам да ви на ум

не уча — пата-кют! И с нагайката по шия,

и ще я видите вий Матушка Русия

по пладня. Ето ви едничка, като сто! —

Не е тя фурна за вашето тесто!

Това е казал той, това пък аз ще кажа,

и не току-така, очи сал да замажа

на някого си: Ний сами да си държим,

па… Кривия кумин и той направо дим

изкарва».

— «Беки тъй! Уста са прави — думи

изкарват криви! Ти недей подмята с глуми

тоз-онзи! Реч кажи за в работа!» Първан

Загора, плъдински изпратник, несдържан

му думата преби.

Мнозина, с неопазни,

изострени слова, тъй поп Матей раздразни,

без да му идваше за дразнене на ум, —

и ето че подзет, изпървом тихо, шум

се неочаквано на врява преобърна.

Самичък поп Матей, недоумен, извърна

очи към сбраните — от буйната мълва

ни дума не разбрал и само сви с глава,

възчуден… Тъй дете, от някоя камара

събрани камъни, се метне на дувара,

а отподире му, като по таен знак,

се урне струпаний високо камънак —

а то, извърнато, пръст между устни гуди,

и дълго гледа го и чудом му се чуди…

Престранен попец бе светиня му, на вид

и по сърце. Кален в живота, упорит,

от тез, що има реч — замеряни с мотика

през гроб, — той беше си изострил тъй езика,

че здраве му кажи, и по-добре недей

опитва! В Каменград и днеска поп Матей

се прякоросува отец Матей Казака —

че бил на младост при Садък паша, поляка,