Читать «Кървава песен» онлайн - страница 108

отново почва щурм по билото подзет.

Дни в шемет и борби минаваха безчет.

В юнашките души, измъчени, остана

блед спомен лятото, когато на Балкана

се те загнездиха, и почна се борба

на смърт и на живот. Несретница съдба

край на неволите тук на мнозина тури,

и не на едного изпяха диви бури

молитва сетня. Тук на земния живот

премина не един юнак последний брод.

Когато залпове над дебрите в Балкана

затряскаха, и вик и врява неразбрана

в простори екваха, далеч се дивен вид

пред погледа открий: подпушат рид до рид

и дим се свий и вий и в небеса издига —

като че кратери безчислена верига

там бълват, пламъчни раззиналн недра,

и почваше се в бяс невиждана игра,

игра на адските стихии изтървани —

и дивия им рев през счумрени балкани

залетял тръскаше земята в далнини.

По била околни врага от две страни

се бе извил над тях — на плячка прилетели

орли и гарвани — и на борците смели

оттамо дебняха кога да връхлетят.

И се опитваха не само един път,

и пак прокуждани, разпръсваха се в бяга.

не виждайки къде. И неведнъж досяга

чак до окопите врагът затирен в бяс —

но с трясък екваха фугас подир фугас

и в димни висини размятани летяха

разкъсани тела — и от сганта им плаха

малцина живи се отърваха назад,

далеч со залпове куршумни като град,

пропращани. И смях и викове, па сбрани

там по редутите дружини, през балкани

далеч се пронесе — като че ли се смей

и той, Балкана сам, и вика и люлей

на тъмни лесове вършините в почуда

на пръснатата сган тъй бягаща в полуда.

Но често виждаше той и самия враг,

от свойте залпове и рой гранати, как

на храбрите борци косеше редовете,

и как окопите навалят труповете

юнашки; живите останали едвам

жестокия им щурм отбиваха оттам

куршуми свършили, изчерпали последни

и сили. А все пак настръхнали и бледни

те срещаха смъртта. И виде ужасен

побащима Балкан до него кървав ден

невидена, нито бленувана картина:

останалия рой от храбрата дружина,

пред повилнялата напираща отвред

сган, над окопите сплъти юнашки ред —

и там отгоре в миг полетяха дървета,

изкъртени скали, съсъди и парчета

от изпочупени оръжия, — цял рой

и мъртви трупове, на падналите в бой

и чужди, та дори и свои скъпи жъртви.

Бе ред — на живите сега самите мъртви

помогнаха. И пак бе лютий враг отбит —

и хукна пак на бяг, по урвестия рид,

далеко с щикове и байонети гонен.

Пет грозни месеца, и върл и непреклонен

ни на една страна, жестокий бой вилня,

и от барутний дим по преспи почерня

снегът. И лишеи по пукнатини хвана

засъхналата кръв. Пет месеца Балкана

друг звук не чу освен топовния ехтеж

и смъртоносний рев на залповен гърмеж,

от вик и стонове на жъртвите прекъсван…

Безчетно пъти бе врагът назад отблъсван,

и ризници от кръв съсирена гръдта

на Чалът, на Свети Никола, на Листа

обвиха, и гръдта и пазвите гранитни.

А все по-нова стръв, на кърви ненаситни,

налитат врагове по-върли ден от ден

връз отборния рой юнаци, загнезден

таме по върхове. Като изпод земята

орда подир орда изникваха — ръката

на провиденето по предуречен път

отвождаше и тях, обречени на смърт,

нататък преди тях, където и другари

оставиха меса и кърви по чукари и

дебри, вълците, соколи и орли