Читать «Кървава песен» онлайн - страница 106
Пенчо Славейков
жена над своя мъж во кърви повален
припадне и коси заскуби… В зноен ден,
тъй както нивите, когато сбъхти лиха
градушка — в двора тъй размятаха и сбиха
навалицата в миг куршумите: насам
едни се урнат, в миг нахвърлят се оттам
и други дирещи нататъка подслон
и те — и викове и писъци и стон
разцепят небеса… От полозите свои,
зад прозорци, стени и зидове, порои
куршуми сипеха вразите. Отговор
на тях, напусто се отнейде в равний двор
обади гръм и друг, и пропищят далеко
куршумите без цел, или изпляскат преко
насреща по стени и покриви — и прах
там от мазилките изкъртят те: зад тях
затулен е врагът и над черковни двори
изсипва залпове.
Но ето и топори
затряскаха: войска на портите напре…
Отвътре урна се навалица да спре
напора им; но в миг изпраскаха удари
и урната едвам навалицата свари
да дотърчи дотам; изкъртени врати
увиснаха — врагът напре да полети
навътре, блъвнал залп от двора ги посрещна…
А гръм и викове пред портата отсрещна,
и там, избухнаха — а ето и отвъд, —
но с бесни викове от три страни врагът
нахълта в двора… В миг, от залпа покосени,
труп трупа навали. През тях се разярени
нахвърлят сган по сган, ей други подир тях —
и в дим и стон и рев и викове „аллах!“ —
се всичко завъртя, разбърка и замята:
отсам се щик превий, отвъд се на земята
превърне труп, сгърчей и се превърне пак
и замотай с ръце — а татък вирнат крак
прерита; налетял, препънат се гаврътне
низам; нататък се, в гърдите смушкан, гътне
мъж. Гръм посреща гръм. Пречаткат щикове.
Там изпищят деца — отсреща викове
и рев — и всичко се разбърка смутолеви:
налитане и бяг, — дим и огън цеви
изригащи, и нож през ножове и щик
през щикове, и гръм и писъци и вик…
И в миг черковний двор на пъкъл се превърна.
„Окото божие от робът се отвърна“ —
тъй летописеца, от кърви ужасен,
едничък от сечта на тоя грозен ден
избавен (ден и нощ под трупове спотаян)
бележи: — „Само мен, изгубил свяс, отчаян,
остави, само мен на неговия гняв
един свидетел ням. Защо ли, боже прав?“
А сган по сган вали през вече проломени
врати за зверщини и кърви настървени —
и те довършваха с нечута стръв и бяс,
което в първий щурм и борене в несвяс
там бяха минали другарите им люти —
кондака превъртя гаджалин и стовари
в главата и добий нещастник недобит,
затирен чер феллах халоса щик и вбит
в ребрата прерущи на момъка изпънат
на гръб, и без това умиращ — —
Нависна тъмна нощ на небеса. Събран
во смрадний въздух, дим се сви като саван
над мъртвий град. Тук-там избухнат извисени
езици плам и пак се дръпнат, спотаени
в продънената паст на съсипните. Вик
се татък нейде счуй и сдавено за миг
заглъхне; тресне гръм и пропищи в въздуха
отплеснатий куршум; — ей урне се и глухо
далеч се отехти порутена стена, —
и пак таинствена, зловеща тишина
настане, сякаше нощта со трепет таен
се вслуша в ужаса. А ето из незнаен
кът татък нейде-си извит високо глас
в тъмата се разля — предсънен див намаз
подзема муезин невидим в мрачината:
„Един е в небеса аллах и на земята
един е неговий изпратеник пророк —
и праведний му съд е кратък и жесток:
Аз дойдох на света с меч неговата слава
да славя. И тежко на онзи, що въстава