Читать «Кървава песен» онлайн - страница 106

жена над своя мъж во кърви повален

припадне и коси заскуби… В зноен ден,

тъй както нивите, когато сбъхти лиха

градушка — в двора тъй размятаха и сбиха

навалицата в миг куршумите: насам

едни се урнат, в миг нахвърлят се оттам

и други дирещи нататъка подслон

и те — и викове и писъци и стон

разцепят небеса… От полозите свои,

зад прозорци, стени и зидове, порои

куршуми сипеха вразите. Отговор

на тях, напусто се отнейде в равний двор

обади гръм и друг, и пропищят далеко

куршумите без цел, или изпляскат преко

насреща по стени и покриви — и прах

там от мазилките изкъртят те: зад тях

затулен е врагът и над черковни двори

изсипва залпове.

Но ето и топори

затряскаха: войска на портите напре…

Отвътре урна се навалица да спре

напора им; но в миг изпраскаха удари

и урната едвам навалицата свари

да дотърчи дотам; изкъртени врати

увиснаха — врагът напре да полети

навътре, блъвнал залп от двора ги посрещна…

А гръм и викове пред портата отсрещна,

и там, избухнаха — а ето и отвъд, —

но с бесни викове от три страни врагът

нахълта в двора… В миг, от залпа покосени,

труп трупа навали. През тях се разярени

нахвърлят сган по сган, ей други подир тях —

и в дим и стон и рев и викове „аллах!“ —

се всичко завъртя, разбърка и замята:

отсам се щик превий, отвъд се на земята

превърне труп, сгърчей и се превърне пак

и замотай с ръце — а татък вирнат крак

прерита; налетял, препънат се гаврътне

низам; нататък се, в гърдите смушкан, гътне

мъж. Гръм посреща гръм. Пречаткат щикове.

Там изпищят деца — отсреща викове

и рев — и всичко се разбърка смутолеви:

налитане и бяг, — дим и огън цеви

изригащи, и нож през ножове и щик

през щикове, и гръм и писъци и вик…

И в миг черковний двор на пъкъл се превърна.

„Окото божие от робът се отвърна“ —

тъй летописеца, от кърви ужасен,

едничък от сечта на тоя грозен ден

избавен (ден и нощ под трупове спотаян)

бележи: — „Само мен, изгубил свяс, отчаян,

остави, само мен на неговия гняв

един свидетел ням. Защо ли, боже прав?“

А сган по сган вали през вече проломени

врати за зверщини и кърви настървени —

и те довършваха с нечута стръв и бяс,

което в първий щурм и борене в несвяс

там бяха минали другарите им люти —

кондака превъртя гаджалин и стовари

в главата и добий нещастник недобит,

затирен чер феллах халоса щик и вбит

в ребрата прерущи на момъка изпънат

на гръб, и без това умиращ — —

Нависна тъмна нощ на небеса. Събран

во смрадний въздух, дим се сви като саван

над мъртвий град. Тук-там избухнат извисени

езици плам и пак се дръпнат, спотаени

в продънената паст на съсипните. Вик

се татък нейде счуй и сдавено за миг

заглъхне; тресне гръм и пропищи в въздуха

отплеснатий куршум; — ей урне се и глухо

далеч се отехти порутена стена, —

и пак таинствена, зловеща тишина

настане, сякаше нощта со трепет таен

се вслуша в ужаса. А ето из незнаен

кът татък нейде-си извит високо глас

в тъмата се разля — предсънен див намаз

подзема муезин невидим в мрачината:

„Един е в небеса аллах и на земята

един е неговий изпратеник пророк —

и праведний му съд е кратък и жесток:

Аз дойдох на света с меч неговата слава

да славя. И тежко на онзи, що въстава