Читать «Кървава песен» онлайн - страница 105
Пенчо Славейков
глава, което той завършуваше вече.
Пред кървавия труп наведен се изпречи
помак, издръпна там тефтера, превъртя,
прегъна го в ръце, запършоля листа
да търси кой знай що, и нищо не намерил,
изви се, в стареца очи кръвнишки вперил,
и по главата го с тефтера бухна; с крак
отритна го на бок, чохяний му чепак
раздра, ръка навре и а пазвата му бръкна
и затършува там.
Между това изхвръкна
Белиница сама из пруста и в несвяст
през двора претърча към пътя, но завчас
след нея хукнаха два гърдести гаджала
и я подгониха нагоре… Път видяла
прочистен, спусна се през вратнята сега
и Ралка, но току на прага през снага
я сграбчи млад помак, из двора я повлече,
и писъка й вик и зверски смях пресече —
и сред градината се дълго след това
те бориха: викът прекъсваха слова
на зверска страст, снаги преплетени се виха,
посягаха ръце, прекършваха, ловиха
и пак се сплитаха и пускаха се пак —
и, писнал, скокна прав превития помак
над Ралка: зъби впи тя в жилавата шия
на младия левент и стисна — прелови я
през рамо той, изви ръка и за врата
я скепса, но болеж го рязна и кръвта
той сети топла как из раната му бликна,
рипна той — с нога на Ралка стъпил, викна,
замахна дълъг нож върху й, превъртя
и вби го, дръпна го, и вби го пак в гръдта
и трети път — и пак…
Към черковата стара
все още бягаше Белиница. В превара
след нея тичаха гаджалите. Едвам
пред портите я те настигнаха, а там
и други скокнаха насреща й из двори
черковни… Дълго се в ръцете им тя бори
и дърпа — силата на жилавост надви:
от осем се ръце натисната, преви
и грохна хласната тя там на камънака —
въз нея троснати, словиха два помака
ръцете й, задним превиха ги, с ремик
пристегнаха… и с рев и тласкане и вик
подкараха я те към черквата.
А двора
гъмжеше. Гонени настекоха се хора
тук още от зори, закрила в божий храм
да дирят. В черквата провряха се едвам
малцина — беше тя препълнена от снощи,
а все приидваха и в тъмни полунощи
се и самия двор напълни… Обгради
вън двора призори войска; а по греди
и стълби ето че през околни дувари
се закатери сган — отвъре я превари
гръм неочаквано, и се отдръпна тя;
тук-тамо се ранен залюшна, превъртя
читак-башибозук и през дувара метна —
и, урната връз тях, тълпата ги безчетна
доби… И други се въздраснаха — и тях
причака съща чест. Преметне се феллах
оттатък, а отвъд се превъртят гаджали…
И сепнаха се те, и, мъртвите прибрали,
отдръпнаха назад сплътени редове.
И татък отдалеч зад тъмни зидове
и от прозорците на околните сгради
започнаха стрелба — зад яките огради
черковни екнаха вик, писъци и шум —
не падна ни един нахалос там куршум:
в навалицата с вик старица се превърне,
изписка в миг дете и в майка си се сгърне,
и пръсне топла кръв по майчино лице, —
ей тросне се и тя, разперила ръце,
и мъртвото дете отхвръкне изтървано;
отвъд се счуе плач и врява; стиснал рана
с ръце, изохка мъж и сгърчи се превит;
тук момък гътне се от лют куршум убит
и, недоречена, смъртта му сетня дума
прекъсне; изпищи и повали куршума
там старец беловлас, и той ръце простре
притръпнал, впий очи, извий ги и се взре
и клюмне старческа глава с въздъх последен.
Над паднала жена се бъхти мъж приведен;