Читать «Кървава песен» онлайн - страница 105

глава, което той завършуваше вече.

Пред кървавия труп наведен се изпречи

помак, издръпна там тефтера, превъртя,

прегъна го в ръце, запършоля листа

да търси кой знай що, и нищо не намерил,

изви се, в стареца очи кръвнишки вперил,

и по главата го с тефтера бухна; с крак

отритна го на бок, чохяний му чепак

раздра, ръка навре и а пазвата му бръкна

и затършува там.

Между това изхвръкна

Белиница сама из пруста и в несвяст

през двора претърча към пътя, но завчас

след нея хукнаха два гърдести гаджала

и я подгониха нагоре… Път видяла

прочистен, спусна се през вратнята сега

и Ралка, но току на прага през снага

я сграбчи млад помак, из двора я повлече,

и писъка й вик и зверски смях пресече —

и сред градината се дълго след това

те бориха: викът прекъсваха слова

на зверска страст, снаги преплетени се виха,

посягаха ръце, прекършваха, ловиха

и пак се сплитаха и пускаха се пак —

и, писнал, скокна прав превития помак

над Ралка: зъби впи тя в жилавата шия

на младия левент и стисна — прелови я

през рамо той, изви ръка и за врата

я скепса, но болеж го рязна и кръвта

той сети топла как из раната му бликна,

рипна той — с нога на Ралка стъпил, викна,

замахна дълъг нож върху й, превъртя

и вби го, дръпна го, и вби го пак в гръдта

и трети път — и пак…

Към черковата стара

все още бягаше Белиница. В превара

след нея тичаха гаджалите. Едвам

пред портите я те настигнаха, а там

и други скокнаха насреща й из двори

черковни… Дълго се в ръцете им тя бори

и дърпа — силата на жилавост надви:

от осем се ръце натисната, преви

и грохна хласната тя там на камънака —

въз нея троснати, словиха два помака

ръцете й, задним превиха ги, с ремик

пристегнаха… и с рев и тласкане и вик

подкараха я те към черквата.

А двора

гъмжеше. Гонени настекоха се хора

тук още от зори, закрила в божий храм

да дирят. В черквата провряха се едвам

малцина — беше тя препълнена от снощи,

а все приидваха и в тъмни полунощи

се и самия двор напълни… Обгради

вън двора призори войска; а по греди

и стълби ето че през околни дувари

се закатери сган — отвъре я превари

гръм неочаквано, и се отдръпна тя;

тук-тамо се ранен залюшна, превъртя

читак-башибозук и през дувара метна —

и, урната връз тях, тълпата ги безчетна

доби… И други се въздраснаха — и тях

причака съща чест. Преметне се феллах

оттатък, а отвъд се превъртят гаджали…

И сепнаха се те, и, мъртвите прибрали,

отдръпнаха назад сплътени редове.

И татък отдалеч зад тъмни зидове

и от прозорците на околните сгради

започнаха стрелба — зад яките огради

черковни екнаха вик, писъци и шум —

не падна ни един нахалос там куршум:

в навалицата с вик старица се превърне,

изписка в миг дете и в майка си се сгърне,

и пръсне топла кръв по майчино лице, —

ей тросне се и тя, разперила ръце,

и мъртвото дете отхвръкне изтървано;

отвъд се счуе плач и врява; стиснал рана

с ръце, изохка мъж и сгърчи се превит;

тук момък гътне се от лют куршум убит

и, недоречена, смъртта му сетня дума

прекъсне; изпищи и повали куршума

там старец беловлас, и той ръце простре

притръпнал, впий очи, извий ги и се взре

и клюмне старческа глава с въздъх последен.

Над паднала жена се бъхти мъж приведен;