Читать «Кървава песен» онлайн - страница 104
Пенчо Славейков
и
По улиците кръв, проливана нощес,
и вчера, още се по калдаръмни стоци
отича — ето пак че рукнаха потоци,
и тук при трупове натрупани накуп,
а там разхвърлени, отново труп до труп
се свалят — тука мъж на късове разсечен,
там старец, там жена… Ей грохна се препречен
на портний праг трупът на угледна мома:
там стигната и там накастрена — сама
с кръвниците в борба оставена да пази
моминската си чест: откъснат от чепрази,
коланя татък се отметна во кръвта —
разголени бедра издраскани, уста
раззинати за вик и в сетен стон замрели
разчекнати… И вред раздрани, посинели
меса, откастрени захвърлени ръце…
Край стобора глава отсечена — лице
извърнато, очи нагоре мъртво взрени…
Гръм тресне някъде, зачуят се припрени
борби и бяг… Далеч претракат се врати.
Припукат пушки… Вик и рев… Претропоти
отсреща конник друг — оттатък десетина
и спрат на кръстопът — и хукнат пак. Дружина
читаци погнали цял рой деца, жени,
се урнаха отвъд… Ей други отстрани
нахълтаха — и вик и писъци… Полетя
сганта и върху тях, а ето че налетя
и друга тирната от срещния сокак
подире им — и вик, гонитба, рев и бяг
и сеч — и зверщина нечута се подхвана.
От нови паплачи, нощес и отзарана
на ранина дошли, подзе се из града
с нов бяс разправата. И падна се реда
на жъртвите в зори най-първо от Белина
да почне. Хълтаха през тъмната градина
у него и нощес — но къщната врата,
подлостена, не се поддаде, и сганта
пак бързо нейде се измита, без да влезне,
и само потроши през пречките железни
с куршумни залпове прозорчните стъкла.
Но ето нова сган в зори, че наваля.
И лют помак изви двуостра тежка пела —
заскърца, изпръщя мешовата дебела
врата, — ей други я с топор загромоли,
и от резите се изщъпна, превали
навътре и се тя на подплес прекатурна:
и дивата се сган навътре в пруста втурна —
и писък се зачу и врява и псувни;
че там зад вратнята се бяха отстрани
Белин, Белиница и Ралка мълком сврели
и настървените навърте полетели
помаци те с кезап посрещнаха: и в миг,
един в очите, друг в устата лиснат, с вик
се там из пруста те замятаха, завиха,
а трети, дръпнати назад, се притаиха
отвън. И литнаха сега оттам на бяг —
Белина пръв… Току той да прескочи праг,
насреща му гаджал, нож дигнал, го превари
и сврасна в рамото, — през кръста го стовари
и друг, а в хълбока го ръгна трети с щик,
и ревнал стареца претърколи се ник
отпред на плочите, прегърчи се, превърна;
а под ръката му простряна се разгърна,
разперил листове, тефтера изтърван, —
дебелия тефтер в син тъмен сахтиян
подвързан, в бронзови копчалки, от страните
надписан, както и на първи лист: „За дните,
които почнаха отново своя ход —
за новите борби на новия живот.“
И падналий тефтер се тъкмо там отвори
наполвин, на листът озаглавен отгоре
И туй, което бе на новопочнат лист,
записал стареца на свойта ръкописна
история, сега обилна кръв го плисна
от зиналата му за сетен дъх уста,
и плисна го, заля — и там дописа тя,
което бе с ръка записал сам Белина.
С безвременната смърт и онова загина,
което беше му света в живота цел,
и, на годините под тежестта привел
