Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 20
Пейо Яворов
Драгоданоглу. Оставете сестра ми на мира! Това ще бъде най-почитното от ваша страна. Родителите ми няма да се съгласят. Аз не казвам нищо лошо за вас, пази боже! Но, знаете, те са хора с малко по-стари, да не кажа, и по-здрави понятия. Те ще ви съдят, бъдете уверени, много по-строго от мене.
Христофоров
Драгоданоглу. О, никой не мисли да ви оскърбява. Но аз говоря за моите родители. Те, знаете, на много неща гледат по своему. Например, през в реме на последната избирателна борба: някои случаи, на които аз не отдадох никакво значение, за тях бяха такива страшни събития!
Христофоров. Но там, доколкото помня, нема нищо особно. Ако имаше някой… някой по-неделикатно притиснат, не бяхте вие.
Драгоданоглу. Е да, опозицията е винага права.
Христофоров. Когато съм ви атакувал като политически противник в идейните позиции на вашата партия, ако случайно съм ви засегнал и като частно лице, сам не бих си го простил.
Драгоданоглу. Да оставим!
Христофоров. Ето какво, г-н Драгоданоглу. Не зная как ще се отнесат вашите родители, но, струва ми се, че вие не преценявате работата со всичките и възможни последствия. Драгоданоглу. Как тъй!
Христофоров. Очевидно. Едно чувство еднакво споделяно, едно чувство, чиито корени са дълбали по всичките посоки на две души — едно такова чувство има своите права! Често пъти то е и набрана енергия, която избухва съответно на натиска.
Драгоданоглу. Нека призная, всичко това ми звучи твърде странно, като го слушам от вашите уста, при вашата възраст. Вие не сте на двайсет години, г-н Христофоров, опомнете се! Христофоров. Моля…
Драгоданоглу. Колкото за сестра ми, не бойте се. Няколко думи, два-три комплимента и нашата кукла изгубва глава. Едно дете — което не знае какво прави… Вижте и само ума!
Христофоров. Тя, моите дългове?
Драгоданоглу. То се знае, от зестрата. Но тя забравя, че баща ми съвсем не е от модерните бащи и че нито пък има намерение скоро да мре.
Христофоров. Тук има нещо, което не мога да разбера. Почакайте, моля ви се.
Драгоданоглу. Их, едното не бърка на другого. Па и вие не сте вече на ония години, живота тряба да ви е понаучил на нещо… Дори, казал го бих, тъкмо за ваша чест е, ако живота ви е научил на нещо.
Христофоров. Моля ви се…
Драгоданоглу. Ще го повторя и потретя — не, с увереност ще го кажа: по всичко се вижда, че живота ви е научил на нещо. И много просто: без солидно материално положение вие едва ли бихте могли да играете широката обществена роля, за която се тъкмите.