Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 18

Вестникарския сътрудник. Но с тебе аз съм сключил съюз за нападателни и отбранителни нощни походи. Тия дни ще има един: къде се навърташ повече, да те предизвестя…

Чудомир. Само да не прескачаме плета на поезията, другаде — ако щеш и в църква! Ху-у! (Излиза бърже, като плясва ръце върху циганчето, което отскача уплашено.)

Вестникарския сътрудник, смеещ се, отива при масата на Христофорова, който държи написана вече карта.

Драгоданоглу. (се сбогува с вторая и третия от своите събеседници, които си отиват) Ти какво млъкна, докторе? Да платим, че да ходим… Видя ли нашия с кого беше?

Д-р Чипиловски. Видях: с Христофорова.

Драгоданоглу. Ддаа. (Мълчание.) Ако нямаш работа, ела да идем у дома. Ще видиш малкия. Пак нещо, от зъбите навярно… Мм, где живееш сега?

Д-р Чипиловски. Избрах един по-спокоен хотел. До Шарения мост.

Драгоданоглу. У-у, къде си се блъснал. Дядо ти може да бъде спокоен в гроба си… Няма да му разпилееш парите.

Д-р Чипиловски. Само за спокойствие, ако вярваш.

Драгоданоглу. А че като обичаш така спокойствието, ела у мене: имам толкова излишни стаи. (Един служител му подава картата на Христофорова и прибира чашите от масата.) Какво е това?

Вестникарския сътрудник. Е, г-н Христофоров, ще обичате ли да ми отговорите на няколко въпроса? Нашия вестник иска да даде едно „последно ехо“ от допълнителните избори.

Христофоров през това време е нащрек. Драгоданоглу прочита картата му и след малко размисъл се обръща, поздравява и се понадига от мястото си с намерение да стане.

Христофоров (се изправя и посочва да тръгне нататък). Извинете, сега съм твърде занят. Ако можете по-после, наминете към мене.

Вестникарския сътрудник. Непременно, г-н Христофоров. Довиждане.

Драгоданоглу. Докторе, моля ти се, почакай ме при някоя маса, додето свърша с тогова.

Д-р Чипиловски се отстранява, вижда явил се продавач и си купува семки.

Вестникарския сътрудник (към събеседниците на Христофорова). Гледайте противниците: вчера на нож, а днес… Омекнаха нашите нрави. (Влазя в казиното.)

Христофоров и Драгоданоглу след мигновение на обоюдно колебание си подават ръка и сядат.

Христофоров. Тук съм, г-н Драгоданоглу, за да изпълня един дълг… пред съвестта си — и към един много близък вам…

Драгоданоглу. Да? С удоволствие слушам. То се касае за сестра ми? (С усмех.) След като моя братовчед е бил вече дома…

Христофоров. Все едно. И без туй скоро може би щях да се явя при вас.

Драгоданоглу. Позволете, г-н Христофоров. Ще говоря без забикалки — и ще ме извините, надявам се, защото работата силно ме засяга.

Христофоров. Като брат.

Драгоданоглу. Именно. И още — защото аз ви въведох някога в къщата си и пр. Поменахте дълг. Ето на, какво да направя: аз тъй мисля — и ще ви кажа откровено…

Христофоров. Говорете без стеснение.

Драгоданоглу. Понеже поменахте дълг… Вие трябаше, бяхте длъжен да помислите за него, за дълга, още преди три години. Съобразете: един човек, как да кажа… ви въвежда в семейството си…