Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 49

Христофоров (я обхваща внимателно). Как те наказах аз — и как ме наказа ти! Как се наказахме един друг — с любовта си… Как се самонаказахме чрез любовта си…

Мила (като през сън). Колко ми е добре тъй колко… (Унася се.) Кьде отиваш? Чакай ме!… (Много долечен гръм.) Колата… На колата ли ще се качим? Защо бьрзаш? Останах…

Христофоров. Мила, аз няма да те оставя Къде ще отидеш ти без мене? Къде ще остана аз без тебе? Ние сме тръгнали, за да се срещнем. И като се срещнахме, как ще се разделим! Всяка моя стъпка е била към тебе. И всяко твое дихание бе един зов кьм мене… (Тя стене.) И тоя стон е за мене. Още когато не те знаех, душата ми те търсеше. Твоята душа чакаше, Мила… твоята душа чакаше! Казах ли ти аз нещо, когато те срещнах, каза ли ми ти нещо? Само душите ни трепнаха и се устремиха една към друга, една в друга… Как да ги разделим сега? За кого ще работа аз, за кого ще мисля аз, чие одобрение ще чакам, чие щастие ще гоня! (Навежда се над нея.) Моето щастие, Мила, можеше да бъде само твоето щастие…

Мила. Защо посягате! Няма да го оставя!

Христофоров. Що, Мила?

Мила. Детето…

Христофоров. Ти никога няма да бъде майка, нито аз баща… И там, на гробището, и там него ли бълнуваше?

По-близък гръм — в стаята съвсем притъмнява.

Мила. Защо е тая кола? Кой отива на гробището? Аз те видях още… още като влязохме… Тя умря…

Христофоров. Мила!

Мила. Аз не искам да умра… Недейте ме убива…

Христофоров (я прегръща). Аз съм тук, аз съм тук…

Мила (в полусъзнание). Тук? Кой си ти? Христе! Те ще ме убият… аз ще дойда с тебе…

Христофоров. Ти ще дойдеш с мене!

Гръм.

Мила. Трагваме ли? Каде отиваме ние? (Тя прави усилия да се дигне, той я подкрепя.) А… Ти си тук. Прегърни ме. Аз умирам.

Христофоров. Мила…

Мила. Недей ме оставя, Христо. Страх ме е да умра…

Христофоров. Ние ще умрем заедно…

Мила. Ще умра, убиват ме…

Христофоров. Додето имаш искра съзнание чуй! Аз те чакам! Довиждане, Мила!

Гръмотевица и рукнал дъжд заглушават един револверен изстрел.

Мила (се изправя во внезапен порив на колене, хвърля търсещ поглед наоколо си, вижда Христофорова клюмнал и с един вик, сякаш на ужас и щастие едновременно, пада върху него). Христо!

Дъжда постепенно заглъхва заедно с далечното ехо на гьрма.

Амели (влазя). Повика ли тук някой? Г-н Христофоров! Мила… (Вижда ги мъртви, извиква и се озовава при тях.)

Драгоданоглу влазя бърже и застава при другия край на леглото — вцепенен с разгьрнати ръце. Елисавета се спира край вратата и гледа безсмислено. Амели закрива очи и се навежда над мъртвите. Драгоданоглу се отпуща на колене, опира чело в леглото и плаче.

През това време е станало светло и в последното мигновение слънце озарява прозорците.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация

П. К. Яворов, „Събрани съчинения в пет тома“, Български писател, С.1977–1979, под редакцията на К. Куюмджиев

Набиране: Гергана Мечкова и Мартин Митов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7159]

Последна редакция: 2008-05-06 15:42:25