Читать «Хайдушки копнения» онлайн - страница 12

— Брр! — пръхти той с уста, както пръхтеше всякога, за да внуши страх, и потегля калъчката една педя навън.

Попа трепва изненадан и гледа умолително.

— Бррр! — пръхти Архангел-Гавраил още веднъж и измъква калъчката дополовина.

Попа прави уплашено движение, сякаш би желал да бяга.

— Брррр! — гърми душегубеца трети път и изважда калъчката цяла.

Попа, неподвижен толкова време, подскача от мястото си, но душата му изпреваря да отлети. И нашия херой се връща при сина:

— Оди, яхо, оди гледай, па дай муждето!…

— Така скитва Павле-кап’тан една-две години, додето се наслушва от ходили другари за чудесата в свободно „Бугарско“. Той почва да куцука от „ревматизъм“, вечния четнишки предлог, и получава „безсрочен отпуск“ или уволнение „по временна негодност“. Но няколко гладни интернирвания по четирите краища на България изцеряват ревматизма — и ето капитанина назад, в неособно капитански каяфет. Той е облечен с демикотонена антерия и арнаутски чешири, с пристегнат виненоцветен пояс. Черна „китена“ шапка с високо дъно, прилична на фес, едва се крепи на грамадната му глава На шапката лъщи жълто металическо лъвче, откраднато от някой „върховист“ по софийските ханища, защото нашите чети нямаха никакви патриотически знаци. Два реда патрони, кръстосани на гърдите, и трети ред върху пояса грееха от чистота като три златни змии. Но горната дреха — ох, тя една компрометираше всички изредени хубости! Кепетата бяха твърде малко и Павле, в очакване да бъде снабден по-късно, носеше дълго черно палто или по-право, остатъците на нявгашно палто. Тия остатъци се състоеха от два ръкава, съединени с един продупчен гръб, плюс няколко парцала, виснали отпред…

Спрем ли в някое село и отпочинем ли добре, Павле-кап’тан седне насред стаята по турски, сложи дълга мартина в полата си, опре дясна ръка върху коляно — с лакът навън, по бабаитски — и заситни тънко-тънко на някакъв хороводен манер:

— Не си ли я жалиш старата макя, Павлета хо, кап’танино!

И сетне отвръща с дебел глас, като че подражава мечешки рев:

— Моята е макя, гора зелена, момчиня хо, юнаци мо!

И добавя: — малешовски-и, — защото голяма част от присъствуващите ще останат в Малешевско.

Сетне за булката:

— Моята е булка енкана пушка!

И удря приклада на пушката си.

Сетне за сестрата:

Моята е сестра остра калъчка!

На тая дума песента се прекъсва с дълбока въздишка. Певеца се обръща към най-близкия слушател:

— Калъчка… я без калъчка и без рувел, я съм чуляк без ръце, ях о!

Калъчка никой не носеше и Павле нямаше кому да завижда, но неколцина тровеха душата му с револверите си. Той отпущаше глава и дълго мълчеше, унесен в някакъв харамийски сън, за да направи ненадейно движение, като че вади калъчка да умори десет попа:

— Брр!… бррр!… брррр!…

А нощем, когато се движехме в по-широка пътека, Павел излазяше отстрана с кривната шапка и маршируваше, оглеждайки редицата. Някой се спъне и политне или падне, и той дотърчи.