Читать «Хайдушки копнения» онлайн - страница 70

Пейо Яворов

— Бай Кольо — ядосах се аз: — сливи ли имаше в устата, та не ме подкрепи, когато се карах?

— Лудо си, момче! Попипай, стои ли ти главата на раменете. Като стои, можеш да се радваш и чудиш заедно с мене…

Но въпреки тогавашните неприятности, въпреки и по-късна „идейна“ неприязън, Сандански не стана пред мене черен като дявола. Стихийната енергия, гранитната упоритост, невероятната воля на тоя човек всякога са ме възхищавали. При малко повече самостоятелна мисъл, трезва амбиция и разбории средства, той би бил един от най-едрите творци на македонската революция.

Аз така мислех и на връх границата, шепнейки приведено озърнат своето сбогом на Македония…

Информация за текста

Яворов работи върху своите спомени от Македония в продължение на няколко години. Започва да пише първия спомен — с окончателно заглавие „Към границата“ — на 10 декември 19004 г., а самата книга „Хайдушки копнения“ излиза от печат преди 25 декември 1908 г. (на корицата е означено: 1909 г.). През тези 4 години Яворов печата в „Мисъл“ и „Демократически преглед“ отделните глави, като непубликувана в периодиката остава единствено последната глава „Невесел край“.

----

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация

П. К. Яворов, „Събрани съчинения в пет тома“, Български писател, С.1977–1979, под редакцията на К. Куюмджиев

Набиране: Гергана Мечкова и Мартин Митов

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7211]

Последна редакция: 2008-05-08 22:07:35