Читать «Хайдушки копнения» онлайн - страница 11

— Легни до мене, ще ти кажа нещо.

И той почна да ми разказва един от многобройните си „масали“ за Павле-кап’тан, оригинален наш другар, като същевременно работеше нещо с ръце. Подир малко той подава в тъмнината:

— Дръж. Виждам, че не те хранят трици.

— Но… какво е това!

— Яж бе. Като не виждаш с очите, гледай с устата. Икрам ти правя, обелено го давам.

— Яйце! Отде го взе, Калканджи!

— От последната станция. Двенки: едното тебе, едното мене. Бяха в полога на кокошките. Свар их ги с попарника.

— Ами че как? Нито се бавихме, нито те видях до огъня.

— Язък, такъво мнение ли имаш за мурафета на Калканджията?

— Коцкар!…

Ние спим, протегнали измокрени нозе към огнището. Насъне аз чувствувам силна болка в нещастната си лява нога. Но тоя път безпокойството е доле. Огъня не само изсуши, но и спържи цървула ми. Аз се понадигам в просъница и протягам ръка. Тук, там — най-сетне намирам кукичките, развивам вървите и захвърлям изутия цървул. Почти успокоен, аз заспивам отново. Но сутринта, като се изправих, ногата ми бе обута. Щом я видях, тя пак ме заболя. А Георги Данчев, варненец, бивш юнкер, търсеше цървула си по всички ъгли:

— Гледай, гледай. Кога съм го изул!

Ние бяхме разменили нозете си, но не разменихме и съдбите си. Защото подир няколко дни аз бях пленен от „върховисти“ и после освободен. А подир месец, също тъй заловен, Георги бе съсечен. Разменихме нозете си — да бяхме разменили нещо повече! Впоследствие другари бяха почнали да се удивляват на моя „зар“. Най-голямата опасност се превръщаше край мене в щастливо приключение…

* * *

Като свършвам хрониката на тоя ден, аз тряба да представя на читателите си един другар, когото поменах негде по-горе. Тряба да направя това, защото съм го обещал. Другаря беше чул от по-интелигентни другари, че аз съм пишел „книги“ И той питаше:

— А, яхо, ке пишуваш ли и менека у некоя история?

Прочее, имам чест: капитан Павле или Павле-кап’тан! Роден е негде в Ениджевардарско и наглед няма повече от 37–38 години. Глава конска, с червена хахамска брада, но почти без мустаци. Телосложение на козел през гладна зима и ръст по-долу или по-горе от среден, според опасна или безопасна минута. Павле е започнал своята кариера като лют харамия, достига главатарско звание и получава титула „каптан“. Явява се обаче революционната организация, главите на харамиите почват да падат и някои от тях побързват да станат „народни“. Така Павле-кап’тан минава под заповедите на „даскалите“, проклинайки ги в душата си, че му са отнели „хлеба“.

Той влазя като редник в ениджевардарската чета и тръгва из околията — всякога ропотен, че няма поне да коли, да коли…

От това време е останал да се разказва един-единствен подвиг на капитанина. Четата огива по работа в някое село. Стопанина на къщата, в която били настанени четниците, се оплаква, че баща му, стар свещеник, лежи в полусъзнание вече месеци наред:

— Дано умре по-скоро; измъчихме се!

Павле-кап’тан излазя тихичко навън и се показва на вратата, дето болния лежал сам, повален от апоплексия. Застава Павле на Прага и улавя дългата си калъчка смъкната от някой убит турски заптия: