Читать «Софи» онлайн - страница 99

— Струва ми съ, чи туй, коет’ казваш, има смисъл. Ти си по-добра, щот’ говориш по тоз’ начин, въпреки всички модни неща, коит’ знайш.

— А аз пък мисля, че ти си по-добра, защото си толкова сърдечна и знаеш толкова полезни неща — заяви на свой ред Софи.

И наистина го мислеше.

Панси въздъхна. Лицето й придоби замислено изражение, докато се взираше в злополучното си боне.

— Ако знаех полезни неща, щях да умея да правя бонета.

— И откога, ако обичаш да ми кажеш, бонетата се смятат за нещо полезно? — Тъй като приятелката й не отговори, а продължи да я гледа ококорена, девойката се усмихна широко и заяви: — Бонетата, особено пищно украсените като това тук, определено спадат към модните неща. Това означава, че тяхната направа спада по-скоро към категорията на моите умения, отколкото на твоите. И тъй като се договорихме да си обединяваме усилията, значи би трябвало сега да се постарая малко аз.

Софи кимна, за да подчертае думите си, взе бонето и го огледа.

След няколко минути вдигна поглед и заяви:

— С малко усилия ще успея да направя от него нещо елегантно, което ще ти отива.

Лицето на Панси светна.

— Значи утре за църковната служба шъ имам ново боне?

— О, не. Ще ми трябва поне една седмица, за да го довърша.

— О! — възкликна момичето така разочаровано, сякаш съквартирантката му бе обявила случая за безнадежден.

Софи се вглежда известно време замислено в огорченото п лице и остави бонето. Хвана дланите й в ръцете си и попита тихо:

— Утрешният ден по-специален ли е?

Перачката кимна.

— Струва ми съ, чи утре Езра шъ ми поиска ръката. Разбира съ, няма да можем да съ оженим най-малко още две години; първо трябва да съберем достатъчно пари, за да наемем наша ферма.

— Но ще се сгодите, а това е също толкова важно — възкликна Софи. — Прекрасна новина. Безкрайно се радвам за теб.

Момичето обаче не изглеждаше щастливо.

— Утре е най-важният ден в живота ми, е, заедно с деня на сватбата, разбира съ. Ето защо толкоз ми съ искаше да бъда с едно хубаво ново боне. Исках да изглеждам така хубава, колкото хубав шъ бъде и тоз ден.

Софи я погледна със също толкова тъжен поглед, но изведнъж се усмихна до уши.

— Ти, госпожице Панси Блъм, ще имаш прекрасно ново боне.

— Но…

— Почакай само и ще видиш. Утре ще изглеждаш толкова прекрасно, че твоят господин Шипли ще остане възхитен.

Изпълнена с щастие, нещо, което отдавна не й се бе случвало, Софи се приближи към леглото си и измъкна куфара.

Извади от него най-хубавото си боне и го подаде на своята приятелка с усещането, че ще се пръсне от вълнение.

— О! О! изхълца тя и се спусна към нея, за да го огледа по-отблизо. — О! — Спря до Софи и плесна с ръце от възбуда. — О! Никога през целия си живот не съм виждала нещо толкоз красиво.

Софи погледна към модното творение и кимна. Изработено от сапфирено-синьо кадифе и обрамчено с бели дантелени волани, светлосини плисета и добре подбрани пера, то бе наистина прекрасно. Шедьовър в шапкарството. Е, едно от перата бе леко увиснало след инцидента с каретата, но във всяко друго отношение то изглеждаше така ново, както в деня, в който го бе извадила от кутията му.