Читать «Софи» онлайн - страница 101

Софи страшно се изкушаваше да остави Панси да „изпука“ въшките вместо нея, но не можеше. Как иначе щеше да докаже на Звяра, че не е прав. Познаваше лорд Омразен и вбесяващия му навик да следи всяко нейно движение. Той все някак си щеше да разбере, ако тя не свършеше задължението си. Тъй като нямаше намерение да му дава нов повод за злорадство, девойката прошепна:

— Само ми покажи как се прави и аз ще се справя сама.

— Но аз искам да го направя вместо теб, да ти помогна, както ти помогна на мен — възпротиви се Панси.

Софи си наложи да се усмихне, макар това да й струваше усилия.

— Нима не виждаш? Ще ми помогнеш, като ми покажеш едно от твоите полезни умения. За да го науча както трябва, е нужно да го практикувам. А кой знае кога ще ми се удаде отново случай да „пукам гадинки“.

Глава 14

Никълъс трябваше да признае, че Софи се бе справила чудесно. Погледна момичето, облегнало се на ръката му. Забелязваше толкова голяма промяна във външността на госпожица Мейхю, че сигурно нямаше да я познае, ако не беше издаденият от нея шум на слизане по стълбите.

Младият мъж се сети за цвилещия й смях. Ужасният глас на гостенката и неприятните теми за разговор разваляха ефекта от постигнатото.

Линдхърст въздъхна, докато слушаше живописното, но противно описание на госпожица Мейхю за това как най-добре се изкормва риба. Предполагаше, че повече от това не можеше да се направи за друг човек, особено ако си разполагал само с няколко часа за извършването на тази истинска магия. Обаче трябваше да признае, че само за няколко часа Софи бе направила повече за това момиче, отколкото той бе смятал, че ще успее да стори за цял месец.

Графът поведе своята гостенка през древната покрита порта към църковния двор и по пътечката. Докато минаваха през гората от надгробни камъни, графът се хвана, че се възхищава на резултата от усилията на Софи. Раздърпаната и вмирисана рокля на госпожица Мейхю бе заменена от друга, чиста и ухаеща на карамфил, в приятни цветове. Лененорусите й коси бяха измити (нещо, което бе смятал за невъзможно) и подредени на лъскави къдрици. И сега, като се вгледа в това млечно-бяло лице, Никълъс се възхити на майсторството на Софи с пудрата и гримовете. Ако човек виждаше за пръв път госпожица Мейхю, никога нямаше да заподозре слабостта й към слънцето.

Докато се усмихваше на своята събеседничка и слушаше описанието на ножовете за изкормване, младият мъж се вгледа в бонето й. То беше на Софи. Позна бяло-жълтото творение в мига, в който го видя, и си спомни ясно, сякаш беше вчера, колко очарователна бе с него на пикника на лейди Сейнсбери.