Читать «Софи» онлайн - страница 98

— Наистина ли шъ го напрайш? Шъ си обединиш усилията с мен и шъ ми помогнеш?

Софи се усмихна и кимна.

— Разбира се. Нали точно това казах току-що.

И бе възнаградена с неуверена усмивка.

— Ти си истинска приятелка, Софи Бартън.

Сега бе неин ред да се изненада. Приятелка? Тя? Вгледа се в некрасивото, луничаво лице на своята съквартирантка. Нито веднъж не се бе замисляла върху отношенията си с нея. Всъщност даже не си бе давала сметка, че ги свързва нещо. Това момиче беше просто, ами… непрекъснато говореше и се усмихваше, винаги се държеше приятелски и бе готово да протегне ръка за помощ на всеки, изпаднал в нужда.

Изпълни се с топлота при мисълта колко пъти й бе идвала на помощ. Панси беше утеха. Да, точно така — утеха. Ами да, само мисълта, че тя е наблизо и може да разчита на нея в тежък момент, винаги й бе действала успокояващо и я бе изпълвала със сигурност. В този момент дори си даде сметка, че бе започнала да мисли за нея като за свой ангел-хранител.

Беше поразена от откритието, че тя, внучката на граф, гледаше на една перачка като на свой ангел-хранител.

А тя наистина я ценеше и за пръв път от идването си в Хоксбъри Софи гледаше на нея не като на Панси-перачката, а просто като на човек. На едно възхитително, великодушно същество, което би нарекла с гордост своя приятелка.

Отмести очи от лицето на своята съквартирантка и насочи поглед към бонето в ръцете си.

Въпреки неправилната си реч, грубоватите маниери и ниското положение в обществото, Панси бе много благородна, деликатна и вярна. О, не трябваше да забравя да прибави към този списък и учудващата проницателност към чувствата на другите.

Не можеше да не признае, че тя беше прекрасна личност, много по-ценна от нея самата и познатите й от висшето общество.

Прегърна я с мисълта, че е благословена, задето има подобна приятелка.

— Благодаря ти — прошепна.

— А? — Панси се намръщи, озадачена и от думите, и от действията й. — За к’во ми благодариш?

— Задето ме нарече своя приятелка. За мен е чест, че ме смяташ достойна за твоето приятелство.

Перачката я погледна недоверчиво.

— Пак ли си чистила със специалния сапун на Пикси?

Софи поклати глава и се засмя.

— Не, не. Няма нищо такова. Просто изведнъж осъзнах какво си ти за мен и колко съм щастлива, че сме приятелки.

— Аз също съм щастлива, но… по дяволите! Защо някой кат’ теб ши съ чувства поласкан да бъде приятел с такваз кат’ мен? Ти си от висшата класа, докат’ аз съм…

— Мила, великодушна и деликатна.

Тъй като съквартирантката й я загледа с отворена уста, очевидно загубила и ума, и дума, тя додаде:

— Ние всъщност не сме чак толкова различни, Панси. Е, само дето ти си много по-добра от мен. — Усмихна й се. — Опитвам се да кажа, че начинът, по който изглеждаме и говорим, и общественото положение на семействата, в които сме се родили, нямат нищо общо с това, което сме всъщност. Под моите изискани маниери и твоите лунички ние сме едни и същи. Просто две жени, които се борят с живота и се надяват да открият малко щастие.

Перачката се замисли над казаното, набърчила чело от напрежение. Най-сетне кимна.