Читать «Софи» онлайн - страница 97

Странно, но тя не почувства нито презрение, нито възмущение от тази срамна проява на емоции. Това, което чувстваше, беше… не знаеше точно как да го нарече. Знаеше само, че изпитва желание да се приближи до приятелката си и да я утеши. Чувстваше се така, сякаш… сякаш Панси не й беше безразлична.

Девойката се намръщи на абсурдната си мисъл. Крайно изненадващо бе, че забелязва, да не говорим пък, че се вълнува от чувствата на по-низшестоящите от нея. Изненадващо или не, нямаше друго обяснение за това, което изпитваше.

Тъй като не беше сигурна какво да прави с чувствата си, младата жена се обърна смутено и се приближи до зеления стол край леглото. След като изгаси свещта си и я остави встрани, тя разположи роклята на госпожица Мейхю върху облегалката. Стараеше се да си придаде зает вид, докато реши какво да прави.

Ох, колко безпомощна се чувстваше само. И безсилна… толкова безсилна заради незнанието си как да се справи със ситуацията. Дали просто да не обърне внимание на сълзите на Панси и да се престори, че нищо не се случило? Или да следва инстинкта си и да й предложи утеха? И ако избереше второто, как трябваше да се утешава една прислужница?

Докато се опитваше да разреши тази дилема, перачката изпусна дълга, пресеклива въздишка и промълви:

— Толкоз ми съ искаше утре да изглеждам особено красива за моя Езра. С него трябва да съ срещнем в църквата и после да ме заведе да съ поразходим.

Наведе се и вдигна бонето с мрачния вид на свещеник на погребение.

А! Езра Шипли. Ама, разбира се. Софи се усмихна, обзета от внезапно вдъхновение. Ако нещо можеше да накара приятелката й да се усмихне, това бяха разговорите за нейния ухажор. Твърдо решила да я предизвика да направи точно това, тя възкликна закачливо:

— О, значи най-после ще се запозная с твоя неповторим фермер, така ли?

Тъй като Панси не отговори, а продължи да се взира в бонето, сякаш то бе светът и тя току-що го е изгубила, Софи започна да се пита дали в това избухване нямаше нещо повече от падането на няколко цветя. Неспособна да си представи какви неприятности биха могли да вълнуват една перачка, тя се приближи до момичето и клекна до него.

— Нещо не е ли наред, Панси? Нещо друго освен бонето, искам да кажа?

Думите й бяха посрещнати с пълно мълчание; девойката се запита дали съквартирантката й изобщо я бе чула. Тъкмо се канеше да повтори въпроса си, когато Панси обърна глава и срещна погледа й. От зачервените й очи се ронеха сълзи и образуваха вадички по бледите, покрити с лунички бузи.

Странно развълнувана от тези сълзи, Софи стисна тънката й ръка и изрече:

— О, Панси, не плачи. Моля те, не плачи. Каквото и да е станало, не може да е чак толкова страшно. Съмнявам се, че няма да можем да го оправим, ако обединим усилията си.

Очите на перачката се ококориха от изумление.