Читать «Софи» онлайн - страница 94

Софи я съзерцава няколко секунди; опитваше се да разбере дали диша. Тъй като не успя да различи и най-слабо помръдване, погледна уплашено към камериерката. Тя на свой ред й се усмихна мило.

— Не е нужно да гледаш така тревожно, мила. Нейно височество ще се оправи. Просто е изтощена от боледуването.

Девойката отвърна облекчено на усмивката й.

Колкото до Звяра, той изсумтя, сякаш всички бяха на път да изчерпят и последните запаси от търпението му.

Очевидно госпожица Стюарт беше или глуха, или просто не обърна внимание на недоволния звук, издаден от графа, тъй като се зае да оправя завивките на майка му. Докато ги опъваше внимателно, тя рече:

— Това, което иска да ви каже нейно височество, Софи, е, че ще трябва да бъдете камериерка на госпожица Мейхю по време на престоя й тук.

— Камериерка? Аз? — изненада се младата жена.

Госпожица Стюарт кимна.

— С вашето образование и произход ще се справите превъзходно.

— Но аз нямам представа от задълженията на камериерката.

— Разбира се, че имате. Знаете коя рокля по кое време на деня може да се носи, какви прически са модерни и кои ще отиват на младата госпожица, как се слага руж и друга козметика. А след като сте обучена и отгледана в тези среди, вие сте квалифицирана и да ръководите момичето по въпросите на поведението. — Личната камериерка на господарката на дома се усмихна и кимна. — Както виждате, отговаряте напълно на изискванията за това място.

Софи я изгледа със съмнение, опитвайки да се сети за своята камериерка и нейните задължения. Хмм. Доколкото си спомняше, тя не беше нищо повече от бавачка и разбираше от мода. Все още изпълнена със съмнения, промълви:

— Наистина ли това е всичко, което се иска от мен?

Линдхърст се изсмя.

— Това и хубаво търкане с четката.

— Колин!

Клепачите на нейно височество се отвориха и тя го изгледа с енергия, изненадваща за един толкова болен човек.

Той се засмя отново.

— Права си, майко. Тя трябва да бъде добре обучена и в обезпаразитяване.

Маркизата се намръщи и надигна глава.

— Здравето ви, милейди — обади се госпожица Стюарт. — Моля ви, не забравяйте здравето си. — Хвърли укоряващ поглед към младия мъж, след което насочи вниманието си отново върху Софи. — Госпожица Мейхю се нуждае от известно ръководство по въпросите на спретнатия външен вид. Съвсем малко, нали разбирате? Не е нещо над вашите възможности, уверявам ви.

— Това трябва да е истинско облекчение за вас, след като самата вие сте толкова умела в това отношение, госпожице… Бартън? — измърка Звярът толкова тихо, че да го чуе само тя.

Девойката изскърца със зъби. Негодник! Щеше да му покаже кой е умел и кой не. Щеше да му покаже такова умение, че да се задави и, дай Боже, да умре от разочарование.

Усмихна се и отвърна:

— Госпожице Стюарт, можете да кажете на нейно височество, че за мен е чест да приема този пост.

Глава 13

Звярът не се беше шегувал, като каза, че ще се наложи да борави добре с четка и да знае да обезпаразитява. Госпожица Мейхю беше невъобразимо мръсна, истински рай за различните паразити. Софи бе виждала в уличните канавки по-чиста вода от тази, която изхвърлиха след първата от трите поредни вани на госпожицата.