Читать «Софи» онлайн - страница 93

Лицето на лейди Бересфорд притежаваше онова неостаряващо съвършенство. И нейните очи, подобно на очите на сина н, блестяха с невероятен теменужен цвят, по-скоро виолетов, отколкото син. Макар и прошарени, косите и издаваха на кого Куентин дължеше прекрасните си махагонови къдрици. След като си позволи да се възхити па класически елегантния й нос, девойката скромно сведе поглед.

Въпреки плашещата бледност маркизата несъмнено бе най-красивата жена, която бе виждала. Ако беше с трийсет години по-млада, Софи щеше да се изпълни с презрение към нея. Случаят обаче не беше такъв и тя се запита как бе възможно такава красота да роди звяр като Линдхърст.

Хммм. Дали не бе преживяла някакъв ужас, докато е била бременна с него? Беше чувала, че уплахата може да бележи по най-неприятен начин плода. Тъкмо стигна до заключението, че е точно така, когато нейно височество проговори отново:

— Госпожица Стюарт ме информира, че имате благороден произход, госпожице Бартън.

— Да, милейди.

— Баща ви бил барон, както разбрах?

— Той е барон — поправи я младата жена; започваше да се чувства неловко. — Доколкото знам, все още е жив.

— Той я изоставил, след като изгубил имението си — намеси се госпожица Стюарт. — Сетихте ли се, милейди? Едва днес следобед ви разказах за нещастията, сполетели това злочесто момиче.

Никълъс едва чуто въздъхна.

Майка му се изкашля приглушено.

— Така е. Трагичен разказ, изключително… — последва ново покашляне — …трагичен, наистина. Благородничка, принудена да работи като слугиня. Колко убийствено трябва да е да станеш жертва на подобни обстоятелства.

Звярът отбеляза:

— Е, положението можеше да бъде и по-лошо. Ако не беше успяла да изплати дълговете си, вероятно щеше да се озове в затвора. Нали така, госпожице… ъъъ… Бартън? Голям късмет имате, че сте се отървали от това.

— Наистина голям късмет, сър — отвърна през стиснати зъби Софи.

Ох, как само й се искаше да го ритне! Маркизата кимна безсилно.

— Да. Нека се върнем към целта на тази среща. Аз… — Внезапно издаде някакъв гъргорещ звук, който премина бързо в плашещо давене.

Девойката се вгледа ужасена в нея; не знаеше какво да прави или да каже. О, Боже! О, Боже!

За нейно облекчение госпожица Стюарт се намеси. След секунда надигна господарката си на възглавниците, потупа я по гърба и изля някаква течност в гърлото й.

Звярът, както забеляза изненадано, просто стоеше със скръстени ръце и потропваше с крак по пода, очевидно очакващ с нетърпение края на този епизод. Младата жена побърза да прибави жестокост и безсърдечност към списъка с неговите недостатъци, но този път това не й достави удоволствие, а я смути.

Когато пристъпът най-сетне премина и госпожица Стюарт положи господарката си отново върху възглавниците, нейно височество изхърка безсилно:

— Ти й обясни какво изискваме, Клеър. Аз нямам сила.

С тези думи главата й се отпусна на една страна.