Читать «Софи» онлайн - страница 92

„Силни“, това бе думата, която се появи в съзнанието й, докато се взираше в краката му: силни, мъжествени и съвършени в мускулестите си очертания. Но колкото и да е странно, това само засили още повече неприязънта й.

Като му пожела да върви по дяволите, а на себе си — където и да е другаде, само не там, младата жена се опита да отвърне поглед, но не успя.

Прекрасни бедра, да. Още една точка за Лидия и наблюдателността й. Впечатляваща подутина… ъъъ… ъъъ…

Софи побърза да погледне по-нагоре. Корем? Изскърца със зъби. Беше плосък.

Вторачи се, опитвайки да различи корсет под тънкия плат на панталоните. След малко въздъхна беззвучно. О, по дяволите! Още една точка за него.

Е, добре, да види по-нататък. Вдигна очи още малко по-нагоре в очакване да открие широка талия или хлътнали гърди. Последва нова беззвучна въздишка. Очевидно торсът му бе също така безупречен, както и долната половина на тялото. Подлец!

Вгледа се в тънката му талия, сърдита заради неоспоримо привлекателния начин, по който тя преминаваше във впечатляващо широки гърди. Негодник! Колкото до раменете…

Едва не извика от недоволство и откъсна с усилие на волята погледа си от мощните рамене, за да го насочи към госпожица Стюарт, която стоеше зад него.

И какво от това, че тялото му бе съвършено? Каква полза при такова лице?

След като си повтори няколко пъти, че великолепните форми на Линдхърст бледнееха пред обезобразеното му лице, Софи се съсредоточи върху камериерката на нейно височество. И си даде сметка, че тя мърда устни и я гледа. Внезапно осъзна, че всъщност госпожица Стюарт й казва нещо.

О, по дяволите! Ето, че пак го беше направил. Звярът за пореден път я бе объркал така, че да се изложи. Обзета я силното желание да му извие врата, тя прошепна:

— Съжалявам. Бихте ли повторили?

Представи си доволната му усмивка.

— Лейди Бересфорд желае да се приближите. Ето тук.

Камериерката посочи място, което се намираше на не повече от два-три метра от проклятието на нейния живот.

Макар да предпочиташе да остане там, където беше, девойката нямаше друг избор, освен да се подчини. Или да обясни защо не е съгласна да го направи, но така несъмнено само щеше да развесели безкрайно негово омразно височество. И тъй като предпочиташе да я бият до смърт с камшик, но не и да му достави поредното удоволствие…

Изправи гръб и пристъпи напред. Когато застана на посоченото място, усети познатото до болка затопляне. Той я наблюдаваше. Чувстваше погледа му, който изгаряше плътта й и я караше да губи самообладание.

Остана така, измъчвана от непреодолимото желание да се обърне. Точно когато мислеше, че не издържа повече на това мъчение, нейно височество се изкашля и рече:

— Да, госпожице Стюарт. Напълно сте права. Тя е изключително мило момиче. И освен това красиво. Не е ли хубава, Колин?

Все едно, че я сложиха да се пържи на бавен огън.

— Ммм. Да. Много.

Ново покашляне:

— Вероятно се питате защо пожелах да ви видя, госпожице Бартън.

— Да, милейди.

За пръв път, откакто бе влязла в стаята, Софи повдигна ресници и погледна към маркизата. Беше крайно неприлично да гледаш стояща над теб в обществото дама, когато не ти говори директно. А когато погледна, разбра откъде бе взел невероятната си красота лорд Куентин.