Читать «Софи» онлайн - страница 91

— Хайде, хайде, момичето ми, кажи.

— Просто само… ами… — Младата жена отново поклати глава. — Защо ще иска да ме види нейно височество, ако не защото съм направила нещо ужасно? Знаеш не по-зле от мен, че не ме е поканила да си побъбрим на четири очи.

Лакеят се позасмя.

— Има стотици причини господарката да иска да говори с някоя прислужница и не всички те са неприятни. Аз по една случайност знам, че целта на тази среща ще ти хареса много.

— Но аз… — Не довърши мисълта си и примигна от изненада, тъй като думите му достигнаха до съзнанието й. — Така ли?

Джон кимна.

— Така. А сега престани да се терзаеш и ела. Не трябва да караме лейди Бересфорд да чака повече.

— Но…

Той поклати глава и я хвана за ръка. Прекалено учудена, за да се противи, тя се остави да я поведе по коридора. Едва когато спряха пред вратата на маркизата, девойката възвърна достатъчно самообладанието си, за да попита шепнешком:

— Няма ли поне да ми подскажеш малко за какво става дума?

Той поклати глава, а погледът, който й хвърли, й напомни за радостното, многозначително изражение на госпожица Стюарт. Но…

Джон постави показалец върху устните й, за да я накара да замълчи. Изчака я няколко секунди и почука леко на вратата.

— Влез!

Софи се намръщи. Или маркизата имаше много нисък глас, или бе отговорил мъж. Може би маркизът?

— Хайде, момичето ми. Не забравяй да се поклониш. И моля те, постарай се да се усмихнеш.

След тези кратки указания лакеят отвори вратата.

Девойката влезе и направи елегантен поклон. Когато понечи да се изправи, като не забравяше да държи главата скромно и правилно наведена, чу деликатен женски шепот:

— Добре направено. Дори много добре. Не си ли съгласен, Колин?

Звярът. Младата жена едва не изпадна в паника.

— Ммм, да. Добре направено — обади се сух, познат до болка глас.

С мъка се сдържа да не вдигне глава и да го изпепели с поглед. Несъмнено този разговор бе поредното от коварните му наказания.

— Кажете й да се приближи още малко, госпожице Стюарт. Искам да я видя по-добре — обади се недоволно маркизата.

— Ако обичате, госпожице Бартън — предаде личната камериерка.

Софи се изправи и направи каквото й бе наредено. Осмели се да погледне крадешком пред себе си едва когато спря в средата на стаята.

На едно кресло край леглото се бе отпуснал Линдхърст. За пръв път го виждаше в такава непринудена поза. Омразен простак! Изглеждаше толкова спокоен.

Освен това не беше толкова висок и тромав, отбеляза неохотно тя. Всъщност гледката, която представляваше дългото му, атлетично тяло, й се стори доста… приятна.

Приятна? Ха! Сигурно бе вдишала прекалено много изпарения от почистващата смес на Пикси, за да й се привиждат такива невероятни неща. Истината обаче бе, че Звярът действително я интригуваше и за пръв път, откакто го познаваше, се хвана, че го наблюдава.

Погледът й се плъзна по протегнатите му напред крака, по добре оформените прасци и силните бедра. Жълтите панталони прилепваха съвсем плътно. Софи усети, че започва да изпитва възхищение.