Читать «Софи» онлайн - страница 90

Младата жена прехвърли вниманието си от ръкава към горницата; учудването й премина в объркване, защото си припомни не по-малко смайващото поведение на личната камериерка на господарката на дома. Тя изглеждаше толкова весела, когато преди около час бе влязла в кухнята и бе обявила за намерението на лейди Бересфорд да се види с нея. Ако съдеше по начина, по който бъбреше и се изчервяваше, човек можеше да я помисли за ученичка.

Ученичка, която се мъчи да запази огромна тайна, реши в заключение Софи, като мислеше за въодушевените, многозначителни погледи на камериерката. И сякаш това не бе достатъчно да извади човек от равновесие, ами я бе посъветвала да си облече най-хубавата дреха.

За момент девойката се бе почудила дали да не облече морскозелената си рокля с лилав кант. След доста размисъл бе решила да не слага най-хубавата, а най-любимата си дреха, тази, с която винаги бе имала най-голям късмет и най-хубави преживявания. Беше я облякла с надеждата, че ще извърши желаната магия.

— Ако ми позволиш дързостта, скъпа, бих казал, че тази вечер изглеждаш наистина прекрасно.

Софи вдигна изненадана очи. Пред нея стоеше Джон и я гледаше с изпълнен с гордост бащински поглед. Въпреки опасенията си тя оцени комплимента и затова си наложи да се усмихне.

— Много сте любезен, сър.

Очевидно усмивката й бе прекалено напрегната, защото той изтрезня моментално и взе дланта й в ръката си.

— Ааа. Нервите ни измъчват, така ли?

Девойката прехапа треперещата си долна устна и кимна.

Той стисна ръката й.

— Няма нужда да се тревожиш. Нейно височество е блага жена, уверявам те. От години не е яла прислужник.

И се усмихна на собствената си шега.

Софи го погледна мрачно; думите му не бяха успели да я ободрят изобщо. Лейди Бересфорд може да не се отнасяше грубо със слугите, но за съжаление тя не беше обикновена слугиня. Тя бе момичето, изложило сина й пред цялото висше общество. А както бе дочула да говорят, нейно височество бдяла като орлица над синовете си. Затова не смееше дори да си представи как би постъпила с нея, задето бе сторила такова зло на безценния й Колин.

Девойката продължаваше да се взира в усмихнатото лице на Джон с нарастваща паника. О, какво не бе готова да даде, за да бъде просто една от многото слугини и единственият й грях към семейство Съмървил да бе някой зле изметен под или недобре излъскана лъжица.

Усмивката на лакея угасна. Той хвана брадичката й и прошепна:

— Какво ти е, скъпото ми момиче? Ти май наистина си изплашена, а?

Гласът и лицето му изразяваха такова истинско състрадание, че Софи изгуби самообладание и възкликна:

— О, Джон! Какво ще правя? Такива неприятности имам… ужасни, убийствени неприятности.

— Ужасни, убийствени неприятности? Ти? Не мога да повярвам. Какво искаш, да кажеш?

Девойката поклати печално глава. Изгаряше от желание да му се довери и да поиска мъдрия му съвет, но не смееше. Знаеше, че въпреки бащинските му чувства към нея верността му принадлежеше на първо място към семейство Съмървил. Щеше да я намрази, ако признаеше, че е сторила зло на някого от тях, а точно в този момент се нуждаеше от неговото приятелство.