Читать «Софи» онлайн - страница 82

Очарована, готвачката се усмихна отново, този път по начин, който разкри огромните й зъби, и подаде рецептата.

— Хмм. Я да видим. — Госпожица Стюарт приближи листа към лицето си. След малко свали очилата и потърка очи. Примигна няколко пъти и отново си ги сложи. Това прилича на някакво фрикасе — додаде тя, като видимо се напрягаше, за да вижда. — Ъъъ, да, точно така. Фрикасе със сьомга.

— Нещо не е ли наред с очите ви, госпожице Стюарт? — обади се присмехулно Фанси.

— Страхувам се, че зрението ми вече не е такова, каквото беше — промълви чаровната жена, като се мръщеше на рецептата.

— Е, защо тогаз не помолите госпожица Префърцунена да ви помогне? Баща й е барон, знайте ли. — Прислужницата премести злобния си поглед от госпожица Стюарт към Софи. — Ти четеш на френски, нали, госпожице Префърцунена?

Самодоволният й вид показваше, че е убедена в незнанието на Софи на този език, а това щеше да я изобличи като лъжкиня.

Девойката ледено я изгледа, но съвсем любезно изрече:

— Разбира се, Фанси. И за мен ще бъде голямо удоволствие да помогна на госпожица Стюарт. Несъмнено очите й са страшно уморени от безсънните нощи, през които се е грижила за маркизата. — Премести поглед от видимо сащисаната Фанси и се усмихна на личната камериерка на лейди Бересфорд. — Надявам се, че нейно височество се чувства по-добре тази сутрин, госпожице Стюарт?

На устните на жената се появи най-прекрасната усмивка, която Софи бе виждала някога.

— Много по-добре. Много мило, че питате, госпожице…

— Бартън. Това е нашата нова слугиня за всичко, Софи Бартън — обясни готвачката и повика с пръст девойката.

Тя се подчини послушно, спря пред двете жени и направи дълбок поклон.

— Баща ти барон ли е, скъпа? — попита госпожица Стюарт със замислено изражение.

Софи кимна.

— Да. Но преди няколко седмици изгуби всичко.

— И ти беше принудена да станеш слугиня — довърши вместо нея камериерката. — Бедното дете. Трябва да е ужасно за теб.

— Да — призна тя, трогната от искреното съчувствие.

По-възрастната жена се усмихна отново, дори още помило.

— Какви други умения притежаваш, освен че говориш френски?

— Не съм сигурна, че притежавам нещо, което може да се определи като умение, въпреки че учих в Бат.

— А, ама, разбира се. Била си обучавана на деликатното изкуство да бъдеш дама. — Очевидно се замисли върху този факт, след което попита: — Кажи ми, госпожице Бартън, ти ли закърпи миналата седмица домашната роба на маркизата?

— Да — призна девойката, внезапно обзета от тревога.

О, Боже! Нима беше объркала и тази работа, както всичко останало? Смяташе, че шие прекрасно, но…

— В такъв случай искам да те поздравя с умението, което притежаваш с иглата. Твоите шевове са невидими, най-деликатните, които съм виждала.

— Невидими ли? Ха! Невидим са, щот’ тя е сляпа, за да ги види — измърмори Фанси.

Без да обръща внимание на злобната забележка, госпожица Стюарт продължи:

— Ако правите всичко научено в Бат с такова майсторство, несъмнено ще се издигнете…