Читать «Софи» онлайн - страница 81

Софи проследи с поглед приятелката си, която взе някакъв сатър за месо и започна да търка петната му със сода.

— Защо й е било нужно толкова време, за да го забележи? Той е много красив мъж, за да не му обърнеш просто така внимание.

Панси се позасмя.

— Бедната госпожица Стюарт. Трябвало да съ омъжи за няккъв моряк преди трийсетина години, но той съ удавил. Туй разбило сърцето й. Скърбила и вехнала повече от двайсет години. И през цялото това време дори не поглеждала другите мъже.

— И въпреки това Джон не губел надежда — прошепна девойката, изпълнена с преклонение пред подобна непоклатима преданост. — Той трябва да я обича много.

— Да, точно тъй. Чух, чи преди осем години отказал да стане иконом, за да може да бъде близо до нея. Кат’ личен лакей на нейно височество, той прекарва голяма част от времето си в компанията на госпожица Стюарт.

— Е, надявам се всичко да свърши щастливо. Би било тъжно, ако не стане така.

— Сигурна съм, чи всичко шъ свърши добре. Чух ги случайно кат’ си говореха, чи шъ съ оженят догодина и шъ си купят един хан. Тя ми съ стори не по-малко нетърпелива… — Панси не довърши мисълта си и се усмихна до уши. — Говорим за вълка и той идва в кошарата.

И кимна към слугинското стълбище.

По нея по-скоро се плъзгаше, отколкото слизаше към намръщената и мърмореща готвачка една деликатна жена в гълъбовосива рокля. Макар лицето й да бе обърнато, Софи разбра по прошарените й и строго прибрани коси, че не е първа младост.

Изпълнена с любопитство да разбере кое в нея бе вдъхновило тази преданост у Джон, девойката се престори, че има нужда от още чисти парцали и се приближи до шкафа, до който стоеше готвачката. Отвори горната вратичка и дискретно огледа личната камериерка на господарката на дома.

Нямаше представа кое бе омаяло толкова лакея. С набръчканото си лице, очилата и неподлежащите на описание черти, госпожица Стюарт можеше да се нарече съвсем безлична. Тя бе едно от най-незабележителните същества, които бе виждала Софи. И въпреки това… въпреки това…

Спря да рови из парцалите и се вгледа по-съсредоточено. Сега вече забеляза нещо привлекателно в изхабеното лице, нещо мило и умиротворяващо, което не позволяваше да бъде оприличено просто като некрасиво. Миг по-късно новодошлата се усмихна и девойката разбра коя бе причината за вярната любов на Джон.

Тази жена буквално излъчваше доброта и вътрешна красота, които очароваха, стопляха душата и изпълваха с радост сърцето. Беше толкова прекрасна, че Софи се почувства грозна в сравнение с нея.

— Джон ми каза, че ще имам честта да работя с вас днес следобед, госпожо Хигинс — заяви тя и се усмихна така сияйно на своята събеседничка, сякаш наистина се чувстваше благословена с подобна възможност.

За изненада на Софи вечно киселата готвачка почти се усмихна.

— Да, госпожице Стюарт. Имам нужда да ми преведете тази рецепта.

— За мен ще бъде удоволствие да го направя — отвърна личната камериерка на нейно височество; тонът й показваше, че наистина смята така.