Читать «Софи» онлайн - страница 83

— Извинете ме, госпожице Стюарт, но виконтът пристига днес следобед и аз трябва да започвам, ъъъ… фрикасето от сьомга ли казахте? — намеси се учтиво готвачката.

— Но, разбира се. — Подаде рецептата на Софи и прошепна: — Госпожице Бартън? Ще бъдеш ли така добра?

Девойката се вгледа в текста и кимна.

— Да, рецептата е за фрикасе със сьомга… с копър… и, ъъъ, лимонов сос с масло.

Спря за секунда, за да хвърли победоносен поглед към Фанси, която се облещи в отговор. По настояване на готвачката се настани на трикраката табуретка край печката.

Щом отвори уста да прочете нужните съставки и мерки, готвачката се обърна рязко и изрева:

— Тъй като виждам, че имаш нужда да правиш нещо, Фанси, предлагам да заемеш мястото на Софи и да довършиш почистването на огнището за печене на месо.

— Май забравяш, че съм камериерка и от мен не се иска да върша никаква кухненска работа — отговори високомерно младата жена.

— Ти си прислужница в този дом, което означава, че от теб се иска да вършиш всичко необходимо за удобството и комфорта на твоите работодатели. — Това бе гласът на госпожа Пикстън.

Като опитваше да не се усмихне, докато икономката понижаваше заслужено Фанси, Софи се обърна отново към готвачката и започна да превежда.

Колкото до госпожица Стюарт, тя изучава в продължение на още няколко секунди девойката, после се обърна загадъчно усмихната.

Глава 11

Маркизът се засмя и потупа сина си по гърба.

— Нямаш търпение да се запознаеш с бисера на стария Бръмбли, нали?

— Ъъъ… бисер ли? — измърмори Никълъс, като опитваше да откъсне поглед от жената долу на стълбите.

Но, уви, не успяваше. Въпреки решимостта и усилията не можеше да отвърне поглед от мястото, където Софи пълзеше на четири крака и изстъргваше гълъбовите курешки от парадното външно стълбище.

Баща му се засмя отново и щракна с пръсти пред лицето му.

— Попитах дали се притесняваш от предстоящата среща с момичето на Бръмбли?

— Да се притеснявам ли? Хммм… Гласът му изневери, когато Софи се протегна към долното стъпало и му предложи вълнуващата гледка на задните си части. И макар да си заповядваше да не обръща внимание, не можеше да остане равнодушен на начина, по който меката пола очертаваше контурите на хълбоците й.

Продължаваше да се взира в нея и да се презира за това. Софи започна да търка отново. Ох, по дяволите! Младият мъж стисна зъби и усети напрежение в едно особено чувствително място от своята анатомия. Тя бе започнала отново да върти задник в синхрон с движенията на ръцете.

— Питам ли? Защо те питам? — настоя търпеливо баща му.

Линдхърст го погледна неразбиращо.

— Ъъъ… да. Извинявай… ъъъ… стори ми се, че видях нещо в далечината.

Нов смях.

— И се чудиш защо те питам?

— Моля?

По дяволите! Как така погледът му се бе върнал отново към Софи?

Този път чу въздишка.

— Питам, защото стоиш тук вече четвърт час и се взираш към пътя като оглупял. Ооо…

В този момент предизвикателното момиче се изправи и се изви от кръста. В тези движения имаше нещо толкова чувствено, че Никълъс усети как телесната му температура се повиши с още един-два градуса.