Читать «Софи» онлайн - страница 84
Хедър Кулман
Изруга наум усещането си; псувнята беше толкова грозна, че никога не я бе изричал на глас. Какво му ставаше, че да изпитва такова силно желание към жена, която презира? Та той беше принципен човек, за Бога, не от онези развратници, които се подчиняват единствено на нагона си. Нужно му беше нещо повече от симпатично лице и стройна фигура, за да се възбуди. Всъщност винаги бе трябвало най-малко да харесва дадена жена като човек, за да изпита сексуален интерес към нея.
Когато бе избрал наблюдаването като своя начин за наказание, последното, което очакваше да усети, бе сладострастие. Тревога — да. Самоосъзнаване — да. Болка, срам и смазващо усещане, че нещо не е наред — да. Всъщност именно очакването на тези емоции бе наклонило везните в полза на избраното наказание. Смяташе, че като бъде принуден да застане очи в очи със своите чувства, в крайна сметка ще ги превъзмогне. И може би точно и така щеше да стане, ако не се бе появило неочакваното и извратено сексуално желание.
— Колин? — Дланта се появи отново пред очите му и щракна с пръсти. — Слушаш ли ме, синко?
За жалост това стана едва след като Софи се бе навела и неволно му бе дала възможност да огледа добре деколтето й.
Никълъс изскърца със зъби и едва се удържа да не реагира на смущаващо увеличилото се напрежение в определена част на тялото му. Младият мъж отклони очи от изкусителния спектакъл и погледна баща си въпросително, както се надяваше.
Той го изгледа едновременно развеселено и раздразнено.
— Казах, че каретата няма да дойде преди да е изминал поне още един час. Човекът на Бръмбли вече пристигна с тази вест. Ти не чу ли?
Никълъс се усмихна пресилено и промърмори:
— Не, не съм чул.
Цялото му внимание обаче бе насочено към усмиряване на силното желание.
Господи, как мразеше възбудата си; мразеше я така страстно, че почти мечтаеше за импотентност. Мразеше начина, по който пулсираше и се увеличаваше неумолимо; мразеше я, задето го караше да се чувства като похотлив сатир. Но най-вече я мразеше, защото го принуждаваше да постави характера си под въпрос, да го види в неприятна нова светлина и да се пита дали пък всъщност е чак толкова прекрасен, колкото си бе мислил.
Как мечтаеше да изостави съзерцателното си отмъщение и да избяга. Но, разбира се, не можеше да го направи, колкото и мъчително да му бе да продължава. Ако постъпеше така, щеше да се признае за победен, а това нямаше да направи никога. Не и ако желаеше да възвърне гордостта си.
Въздъхна. Изпита съвсем слабо чувство на триумф, когато Софи седна във ведрото с вода и измокри както полата си, така и току-що почистените стълби.
Колкото и трудно да му се струваше това отмъщение, трябваше да признае, че то действа. Чрез него лишаваше госпожица Барингтън от достойнство и атакуваше именно високомерието й. Когато привършеше, тя щеше да се разпадне. И как можеше да бъде иначе? Щеше да бъде лишена от цялото си съдържание и нямаше да има какво да я държи. И тогава той щеше да е победител.
Тъкмо се запита мрачно дали е способен да осъществи тази задача, младият мъж осъзна, че баща му е престанал да говори и очевидно очакваше някакъв отговор.
