Читать «Софи» онлайн - страница 80

Не беше яла от това лакомство, откакто бе напуснала Лондон, и не бе минал и ден, без да копнее за него.

Момичето сви рамене и вдигна поредния нож.

— Остана от закуската на семейството. Ти каза, че обичаш този кекс, затуй попитах готвачката, дали мога да го взема.

Фактът, че Панси бе запомнила това, я изненада. А фактът, че си бе направила труда да й го осигури, без да има причина да го прави или да очаква нещо в замяна, я накара да се почувства странно смирена. Пъхна парчето в джоба си с намерението да му се наслади по-късно и прошепна почти свенливо:

— Благодаря. Това действително е голямо лакомство.

Перачката сви рамене.

— Просто кекс. Не е кой знае какво.

— Напротив, това е най-хубавият подарък, който съм получавала от доста време. — И наистина го мислеше.

Панси отново сви рамене, но страните й поруменяха от удоволствие.

— Та кво мислиш за таз’ работа между Джон и госпожица Стюарт? — измънка тя, като затърка рязко ножа в парче полиращо дърво, покрито с кожа.

Софи прикри усмивката си, предизвикана от смяната на темата. Макар да не изпитваше особен интерес към госпожица Стюарт, тя обичаше Джон. За разлика от много от слугите, които непрестанно й стоварваха и свои задължения, той винаги се отнасяше към нея с уважение. Нещо повече, понякога й бе помагал в работата, макар и двамата да бяха наясно, че това е изключително недостойно занимание за неговото положение. Девойката не можеше да си обясни защо той проявява подобна любезност, но му бе благодарна за приятелството и му желаеше много щастие. Именно това я накара да попита:

— Верни ли са тези приказки за тях?

Панси кимна, без да откъсва очи от работата си.

— Джон обича госпожица Стюарт вече повече от двайсет и пет години, но тя го обикна едва преди две-три години.

— Двайсет и пет години? — изненада се Софи; изуми я повече мисълта, че господарката може да има толкова стара лична камериерка, отколкото продължителността на чувствата на Джон. — Толкова отдавна ли работи при маркизата?

Когато Фанси я бе нарекла „стара“, тя, разбира се, бе предположила, че госпожица Стюарт е някъде на около трийсет и пет години, което беше горната възрастова граница за лична камериерка на дама от висшето общество. Но ако заемаше тази длъжност от двайсет и пет години, значи сега бе най-малко на…

— Не, не. Тя е лична камериерка на лейди Бересфорд вече трийсет и две години, откакто нейно височество е дошла като младоженка. Разбира съ, сега тя е по-скоро компаньонка, отколкото камериерка, тъй кат’ вече не може да изпълнява доста от задълженията си. Не си ли съ запознала още с нея?

Софи поклати глава.

— Дори не съм я виждала.

Панси вдигна лъснатия нож и го огледа.

— Ами, тя е доста заета откак’ нейно височество съ поболя. Чувам, чи почти не съ отделяла от нея.

— Както изглежда тя е безкрайно предана на своята господарка.

— Така е. Госпожица Стюарт има добро сърце. Изобщо не е високомерна и надута, както твърди оназ’ злобарка Фанси Дженкинс. Благодарение на нейната похвала за това колко добре гладя волани сега получавам годишно по един шилинг повече. — Кимна с одобрение към ножа и го остави. — Аз пък съ радвам, чи тя най-сетне забеляза Джон. Той е истински джентълмен и я прави щастлива.