Читать «Софи» онлайн - страница 79

Този път се обади Джулиъс, трети лакей и приятел на Джон:

— Тя може и да не те уволни, но ако не си промениш поведението, със сигурност няма да те предложи за лична камериерка на господарката, когато госпожица Стюарт излезе в пенсия. А всички знаем колко мечтаеш за това място.

— Ти не знайш абсолютно нищо — заяви Фанси.

— Струва ми се, че ако някой трябва да стане лична камериерка на господарката, това е нашата Софи — обади се Чарлз и намигна на минаващата девойка.

Тя се усмихна леко на лакея и той се ухили до уши в отговор. Фанси изпищя и го плесна по ухото.

— Е, това е вярно и го знаеш — потвърди той, като търкаше сърдито ухото си. — Софи е дъщеря на барон и истинска дама.

Фанси презрително изсумтя.

— Тя твърди тъй, но аз например няма да повярвам, докат’ не видя няккво доказателство.

— Доказателството е пред очите ти. — Джулиъс кимна към Софи, която търсеше селитровия разтвор в един от шкафовете. Достатъчно е човек да види как възпитано се държи и говори…

— Престанете! Никой няма да бъде повишаван в скоро време. Но една случайност знам, че госпожица Стюарт няма намерение да излиза в пенсия поне още една година — излая Джон. — А сега се връщайте на работа, всички до един. Отнася се и за теб, Фанси. Можеш да свършиш нещо по-добро, отколкото да създаваш размирици.

Младата жена сви рамене.

— Не чи туй ти влиза в работата, ама чакам Пикси да слезе и да отключи килера. Трябва ми лавандулов сапун за стаята на пиклата.

— В такъв случай ще я намеря и ще я помоля да слезе веднага — тук сопна се той.

Той прошепна нещо на готвачката, която изглеждаше много ядосана и излезе от кухнята.

— Надут стар пуяк — измърмори Фанси в мига, в който Джон се отдалечи достатъчно, за да не може да я чуе. — Всички знаят, че харесва госпожица Навирен нос.

Тъй като обичаше клюките, Софи се забави доста над необходимото време за измерване и смесване на течността за почистване. Тъкмо бе приключила, когато някой изрече почти шепнешком името й.

Разпознала гласа на своята бъбрива съседка по легло, Панси, тя вдигна очи и погледна в посоката, откъдето бе дошъл звукът. Тъй като днес не бе ден за пране, перачката бе оставена да работи в кухнята. И в момента стоеше само на около метър, край здрава дъбова маса, и лъскаше кухненските ножове.

Софи повдигна въпросително вежди. Съквартирантката й измъкна от джоба на престилката си нейния любим кекс и го размаха като примамка във въздуха. Софи го гледа с копнеж в продължение на няколко секунди. Хвърли поглед през рамо към Фанси, която изброяваше уменията си като лична камериерка. Уверила се, че вниманието и е заето с нещо друго и следователно е малко вероятно да и причини неприятности в момента, тя се приближи до Панси.

— Ето. Нали каза, че туй бил любимият ти сладкиш — прошепна момичето и й подаде крадешком кекса.

— О, Панси. Откъде го намери, за Бога? — възкликна тя.